Ars Poetica - ДЪЛГОКОСАТА НИНЕТ

или Visions of Johanna

Виждал ли си ти Нинет с дългите коси?
Във горещата Нинет влюбен бил ли си?

Когото и да питаш, вред знаят я Нинет
и бленуват по Нинет тук момци безчет.

Тя е гъвкава и мила. Тя танцува - не върви.
Зарад нежната й сила сума мъжки свят кърви.

Сума кротки домакини побесняват, дето мине -
вдига на мъжа си свада както дърта, тъй и млада,

че заплаха е Нинет за семействата. Проклет
чара й наричат всички; вече няма безразлични.

От побойника хлапак до плешивеца сакат,
щом по улицата мине дългокосата Нинет,

пулят зъркели, то сякаш поразени са от гръм,
и сънува всеки в мрака от мераци своя сън.

Да, същинска Афродита в пяната на тоя свят -
нявга кльощава, изпита, тя разцъфна като цвят.

Пощръкляло е градчето, леле, хич не е добре!
И така ще е, додето мъж Нинет си избере.

Пловдив,  март 2009 - 3 март 2014 година

Ars Poetica - ОПИТВАМ ДА НАДНИКНА ОТВЪД

или  Beautiful Stange

На моите приятели от Пловдив Кирчо, Митко, Тодор Ряпов

Как всичко в тоя град ми казва: сбогом-сбогом! 
Помахай със ръчица и бързичко се махай.
Детенцето у теб мечтаеше тъй много,
че от мечти все още свива те стомахът.

Но няма накъде - тук пленник си оставаш
на минало бедняшко със смях и малко болка. 
Отивай си! Тъй отминава "световната" ни слава 
и гробищата глъхнат пред идещата Пролет.  



Пловдив, 10 септември 2010 - 23 февруари 2014 година

Ars Poetica - ИЗОСТАВЕН...

или ABANDONED LOVE

На моите приятели Кирил Соколов, Митко Йовчев и  Георги Мелев 


Изоставен в любовта, ръждясва 
като будилник в неразтребен хол, 
като затънала в чинии маса, 
като без крак останал стол. 

Като шише от евтино шампанско, 
на екс изпито в пристъп лош, 
като косъм, скочил от косата 
на милата му миналата нощ. 

Като сандалите й насред хола, 
като бикини, смъкнати до колене, 
като любов, която ходи гола, 
но с пръст помахва: „Мили, не!” 

И какво да стори той горкият, 
като светът е кофти устроен – 
да ходи жаден, а да му се пие, 
тъй както често случва се и с мен. 

 

Пловдив, 16 февруари 2014 година

Ars Poetica - Heaven Can Wait

Днес ми е ден, в чиято вечер много ми се ще 

да си ми под ръка и да те целувам. 

Днес ми беше труден ден, обаче тая вечер 

много ми се ще да си ми под ръка, да те целувам. 

Да си във рокля с хиляда и едно малки копченца 

и едно по едно бавно да ги разкопчавам... 

Тая вечер хич не ми се ще и да ме гледаш във очите, 

понеже дъжд безспир вали и Господ гръб ми е обърнал. 

Никой толкова уют в самотността не е съзирал 

повече от мене, мисля си - до днес... Да, никой. 

Сраснал съм се с кожата си и от себе си навън не мърдам. 

Тая нощ навярно пак ще те сънувам, ала всъщност 

ти не си ми нужна толкоз много. 

Нужна ми е смешната илюзия, която си посяла мимоходом 

с решителност, каквато само страстните момичета владеят. 

Време е да се оттегля оттук на хиляди години разстояние 

и хубавичко да си помечтая, далеч от врявата на тия дни.

Пловдив, 27 февруари 2012 година

Ars Poetica - Пътят на отмъщението

или ВРАБЦИ

За чуждия късмет не съжалявай; 
не знам разбираш ли, че си щастлив, 
затуй че за пари не се продаде, 
остана тук, но си остана жив. 

Човека доверчив сам Бог го пази 
и колкото и лъган да е той, 
и колкото и тарикати разни 
да му се смеят, да наддават вой, 

на себе си щом верен той остава 
по дух, призвание и нрав 
не виждам в скапаната ни държава 
от този жив наивник по-корав. 

България не може да загине, 
докато има кой да я цени, 
докато нас, наивници, ни има 
по тия географски ширини. 

Отлитат и долитат сладкопойни 
изискани пернати същества, 
а ний градим гнездото си на корена 
и няма по-нормално от това. 

Да, бедничко, несносно си живеем 
и наглостта ни бие по лице, 
но бягството оттук не е идея. 
И не отпускай, моля те, ръце! 

Пловдив, 4 февруари 2014 година

Ars Poetica - Възпоменание в зелено

или НА ЗАВЕТ СЕДНАЛ...*

На завет седнал край жарта, 
премислям минали неща 
за пеперудени поля 
и низ отколешни лета, 
за листа жълт, за скрежа бял - 
в мъглив септември отлетял, 
за мразовития ветрец, 
косите разпилял. 

И мисля, седнал край жарта, 
за оня бъден час, 
когато пак ще дойде пролетта 
и няма да я видя аз. 
Безброй неща са ми до днес 
невидени, далеч от мен – 
та всяка пролет всеки лес 
нали различно е зелен! 

И мисля си покрай жарта 
за всеки мой познат 
и всеки, дето подир мен 
ще вижда тоя свят. 
И уж седя зад своя праг, 
а в себе си се вслушвам аз 
за стъпки, що се връщат пак, 
за тих и дружелюбен глас.

Пловдив, 22 ноември 2012 - 3 февруари 2014 година

______

* П.П.: Текстът не е мой; но след като го редактирах, смятам го за свой. Такова печално човеколюбие, при това - плътско, към хубава интелигентна жена... излъчва, леле!

Ars Poetica - Little Drummer Boy

или НИКОЙ НЕ Е ПО-ГОЛЯМ ОТ НАРОДА

За нищо минало не съжалявам

напротив - виждам се щастлив

 обикновен, нехаен, непрославен –

писан на коляно стих.

Човека доверчив какво го пази

та колкото и да го мразите дори

и колкото и силно да ви дразни,

 не струвате и пет пари?

Когато навред около теб политическите клоуни и тарикати

купуват гласовете на твоите събратя по съдба,

когато едни нещастни хора други нещастни хора подкупват 

с екскурзия от съседна Турция

или с почивка на море...

Когато Кървавата столетница

ти се явява иззад всеки ъгъл вече двайсет години

под разни имена и красиви каузи

и те уверява денонощно по радиото,

телевизията и своите вестници,

а напоследък и по домашния ти телефон...

колко много мисли за теб

как прилежно работи за твоя народ, 

за България

и всички свои тежки грехове срещу нацията

приписва на всички останали,

а т.нар. "антикомунисти" са същите

като онези, срещу които вият и квакат,

ала заедно въртят далаверата,

и когато не знаеш, защото те лъжат,

и когато не можеш, защото нищо 

- внушават ти - не зависило от теб...

Когато България става все по-тъжно място за съвестния

и все по-весело място за лъжеца и крадците,

не ти остава може би нищо друго,

нищо друго може би не ти остава

освен да погледнеш истината в очите...

Всичко тук от тебе и мене зависи.

зависи от нас, защото сме мнозинство - 

ние - лъганите,

ние - ограбваните, 

ние - унижаваните и оскърбяваните,

ние - които сме голяма сила

и няма как да не узнаем това.

Излез! 

Излез от черупката си, приятелю,

виж колко хора сме с твоята съдба наоколо,

каква сила сме, ако решим какво искаме.

Животът е дар, не хленч и сълзи,

и никой не е по-голям от тебе, 

защото ти си Стопанинът.

Ти си Народът

и всичко тук 

точно днес, точно сега 

от тебе зависи.

Пловдив, 6 юни 2009 - 27 януари 2014 година