Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 30 юни 2019 г.

СИНГЪЛ КУРОРТ

СИНГЪЛ КУРОРТ

До мен в зелената морава
лежиш и знойна, и такава,
каквато може би – съгласно
тук правилата, е опасно.
По правилника тук се диша
и аз по правилата пиша
за птички, облаци, тревички,
а не за навлеци и всички
омъжени, но загорели,
небарнати от три недели.

Изтича смяната ни вече
и питам се: Добри човече
за двайсет дни какво ти стори
да срещнеш своята Love story?
Живя по правилник, прилично,
и ще си тръгнеш най-логично
оттук сам, барабар с багажа
и гол в ръката... да не кажа
онази дума долна, мръсна,
та затова ще се прекъсна...

...за да се върна на въпроса
аз всъщност тук дошъл защо съм,
освен любим да се събудя
и уж внезапно да се влюбя,
съглеждайки те сочна, зряла
до мен, ни жива, ни умряла?
 Заспал ли съм, или не зная
къде ще му излезе краят,
ако ей тъй едва посегна
да те погаля, Ненагледна.

Уплашен като мишка в трици
пред някакви си чужди цици,
плът сочна, неприкосновена
до мен в моравата зелена
с набъбнали зърна, зовяща,
дали сигнали не ми праща?
Мъжът ти после да се чуди
нормални ли сме или луди,
наистина ли сме роднини,
ти млада, аз – мъж на години!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 30 uni 2019

ЧУВСТВЕНО УВЛЕЧЕН

ЧУВСТВЕНО УВЛЕЧЕН

Видях те по обяд огряна от слънце,
стоеше край входа на нашия блок
и не знаеше, че те гледам отгоре,
от балкончето на Седмото небе.
Достатъчно бе да те погледам
не повече от минута или две,
за да си спомня как съм увлечен!

Говореше по смартфона, поклащаше ханш
като момиче, което си знае цената,
долу – пред входа на блока,
встрани от жени, дечурлига, коли,
паркирани отпред бъбриви, шумни,
потънали в ръжда, воня и прах,
за да си спомня как съм увлечен.

Нямах представа с кого говориш,
но беше мъж, всеки случай,
защото затисна смартфона с рамо
и си оправяше косите като жена,
която си знае цената и кокетничи,
и защото ми се сви сърцето,
за да си спомня как съм увлечен.

Не знам това моето тук и сега какво е,
само едно послание, написано ситно
и подпечатано с целувка от моя ангел,
но ти стоиш още там и те виждам
със затворени очи, забулен от облаци
тук – горе, на Седмото небе,
за да си спомня как съм увлечен.


Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 13 avg. 2011 – edited by 30 uni 2019