ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1632.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1632.)

  Момичетата на осемхилядолетния Пловдив, ако питате мен, са най-дяволитите не само в Европа, но и в света – същински вакханки от свитата на Дионис. Жалко, че не се е намерил мъж, който да възпее хубостта им. – Аноним (1947)

  21 dec. 2006

  ДЖОН  

Най-после престраши се Джон, реши да се ожени:
уши си риза, панталон, бельо копринено, премени,

муцуната си освежи, брадата сива сам обръсна,
подряза дългите коси и ето го красив възкръснал,

един достоен мъж, и горд, хидалго сякаш от Ла Манча,
занемарения си двор премете, прекопа и значи,

свил дланите на колене, отпред в очакване приседна
мома с разтупкано сърце да се яви тук ненагледна…

Моми дал бог, но тез моми защо към него не поглеждат,
замятат мрежи настрани към глупавичките младежи –

кикотят се, въртят поли, косите им свистят лъстиво;
не знаят ли как го боли мъжа, усмихнал се накриво,

открил внезапно може би, че времето му е изтекло?
Тъй шумен е за нас, уви! – сезонът шумен, мимолетен

на сълзи, флиртове, мечти, на подвизи и грешки,
когато някой Джон седи накипрен и ужасно смешен.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited on 28 avg. 2024