Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 30 август 2017 г.

Story – IN MEMORIAM

IN MEMORIAM

    Бай Луканов! Е-ей, Бай Луканов!

    Аферим бе, бай Луканов! Виж, тъй те харесвам. Няма да им се даваме на разни драскачи по газетите. То как е тръгнало, и на раменете ни ще се качат акъл да дават... Туй както и да е, ама да вземат да пишат как си си бил устроил покрив над главата за теб и семейството ти... E-е, това вече на нищо не мяза. Може ли да не им издърпаш ушите на таквиз?

    Те какво си въобразяват! Ако за Иван и Драган всеки може да си драще, що му текне на ум, това тук е ръководител на правителството, бе! Ми ний трябва да пазим авторитетя на таз наша чиста и свята република. Фърлят кофите с помия връз тебека, живия символ на човешките свободи и на демокрацията, а то цапат бляскавий образ на Майка България пред Европа и пред наште сакъ приятели янките. Въх, отиде ни имиджа!

    Изхвърлили му били с полиция багажа на улицата... Че кой пък е тоз к.т.н. инж. Оризарски, Иван Оризарски
*, та ще ми се жалва! Кой му дал това право, питам, да занимава не само правасудието, ами и цял един конгрес на нашата Партия-столетница! Да не си му изнел грънците и чергите па ти! Да не би баш па ти да си го заплашвал с Държавна сигурност и Управление за безопасност и охрана към нашто родно Политберо?

    Пък и кой ще да е чул някой да го е заплашвал? Свидетели има ли? Санким, напълнил гащите, толкоз се притеснил… А ето проявява смелост да търчи да се жалва, явно не се е баш посрал от зор. Колкото до свидетели, не вярвам да се явят. Тук е България, бе, ееей, тук народът – хем завистлив и хем шубелия. Па и ти естественно нищичко не знаеш!

    Да би знаял, щеше ли да си нанасяш покъщнината? Ама че камфуз, мама му стара!... Хич, бива ли и да си помисли чиляк, че ще допуснеш таквоз нящо, да страда някой си eнджилер к.т.н. зарад тебе. Ти, дето и на мравята път сторваш. Ама на! Немало кой да те уведоми. Е вох, е вох, е вох!

    Неизпипана работа, гиди майкя му врачанска!

    Поне адреза да не би дали газетите. Сега кьораво и сакато току ще се фукне да занича като как сте се наредили с госпожа Луканова в онуй апартаментче на улица "Латинка", нумер петнаесе.

    Пък си мисля, що да си го слагаш тоз дерт на сърце. Го-оооляма работа, те малко ли ни лъжат! Строил бил г-н енджилерят със собственните си ръце туй жилище... Ми то са сто дивендисе и един квадрата жилище бе, аланкоолу! Как тъй сам си ги построил? Сигур си крал. Еще пясък от Искъра, еще бичмета от Борисовий дървосад
**, еще пирони от Кремиковци.

    Ама пък може… може да се докаже, че е строил, като е крал. Свидетели ще се намерят. Може и аз да поназнайвам туйцък-онуйцък, да се явя пред съда в твоя подкрепа. Хора сме, българи най-сетне, една ни майка раждала, дет има една дума, ще си дадем по едно рамо в сублимен момент. Аз на тебе сегинка, утре ти пък на мене. Важно е делото ни да будет працветается, и как беше там твоят девиз в животя и полютиката – "Да се не срамуваме от себе си"
***.

    То от какво ли по-напреж да се срамуваме, ама нейсе, запуши я!

    Идеално заглавийце му лепнали наште в "Дума": "Г-н Луканов опровергава клеветите и ще потърси съдебна отговорност"... Та пишат на 6-ий юни того в "Демокрация", и твоя милост пак на шестий моментално отговаря писменнно. Върнал си се вечерта уморен от държавни дела и прочие, отваря госпожата портата пред тебе и оооп!... "Демокрация" в суратя – тоз седесарски парцал! Вечерял-невечерял, каталясал, брадясал... и кво, седнал си да съчиняваш, собственноръчно отговор:

   
"В столицата и в страната отдавна се разпространяват слухове, а именно, че опозицията"... и т.н. "последен и отчаян опит да склони нашия български избирател на своя страна"... и т.н. "засягат различни аспекти... (красива дума, ашколсун – ассспекти!) от моята обществена дейност и личния ми живот"... и т.н.
"че една сляпа ярост се стовари (и стовари е харна дума!) върху мен в този момент"... и т.н. "При тез масирани клевети и лъжи срещу моите другари щях да понеса твърде тежко такова недоглеждане"... и т.н. 

    Туй горньото е и от Шекспирт по-драматично. Я да взема аз да си го запиша в тефтеря. И подире: 
"чисти лъжи и полуистини, и инсинуации... съм впечатлен от факта, че вестник "Демокрация" се вижда принуден да се осланя на хора като Тодор Живков и Огнян Дойнов".

    Лелеее! А па че кои са тия Живков и Дойнов, бе? Не ги познаваме, ама ха! И Оризарски, ей го и него, келешът му с келеш! Хубаво казваш, че нямаш честта лично да се познаваш с таз нагла личност Оризарски. Чел си нейде в криминалната сводка нещичко (?!) относно неговия духовен облик, ама в кой вестник беше? Пуста памет, за кое по-напреж!

    И моля ти се, проскубаните гарги от синия парцал "Демокрация" ровичкали и по документацията (за апартаментчето, де). Няма да додат лично тебе да питат като хората, ами подло и в гръб – ай тъй на!... Хряяяяс, в бъбрека. Амче ти нали нямаш какво да криеш, нямаш и от що да се срамуваш в твоя интимен и обществен живот.

    Ай, че абдали!

    Едно нещо ще те замоля, Бай Луканов. Не заяждай се с моя милост, молим те... Какво лошо си видял от мене, та говориш за Байганьовска бруталност и безочие? Е, може ли таквоз нещо!!! Ако утре, да речем, не дай си, боже, стане некой сакатлък при броенето на бюлетини и писане на протоколи, кой друг освен Бай ти Ганя ще ти се притече на помощ, а? Кой??? Питам, и отговор не ща.

    Всички сега яко преданни на правителството ни ще се разбягат като плъхове из тонущий "Титанник". Пази, Боже милостиви, от предатели и кокошкари! А ако те е яд на вестникарчетата, съди ги, скъсай им шортите, щом ти е кеф, но с Бая си Ганя... не те съветвам.

    Та аз живота си за теб давам, бре! Ако искаш да знаеш, за таз наша Партия на най-достойните аз такваз агитация по села, паланки и катуни съм организирвал, съм играл на криеница с полицията, съм се скитал бос по шумата, съм страдал, жадувал, гладувал, нагъвал коравия краищник с пита кашкавал в гората, че...

    То грехота баш сега да си вадим един-другиму кирливите ризи. Точно баш кога удържахме и тойзи път управлението и й въртим куйрука на Майка България пред Запада, и кога Запада вече ни се радва кат на зряла попска круша, дето сама му се навряла в устата, ний патриотите ама хич нямаме повод да се цепим. Тъй де! Ред, Законност и Справедливост му е дамара. Свобода на съвестта, бабам, и по-строга вътрешно-партийна дисциплина, че демокрацията си е демокрация, обаче сиренето си е с пари!


    Юний, лето (не се чете) от Христа

    С чест и почитания: Г. Балк.-ский, бизнесмент, собственник на казан с изгледи да стане един ден комбинат за розово масло

    Послеслов:

    Четохте ли, Бай Луканов, що писал тоз нещастник Оризарски в броя от 15-и юний того на страница четвърта в "Демокрация"? Писал: "Очевидно вие не сте запомнили името ми не за друго, а защото се събуждате в жилището, което построих на законно основание и с мои средства и в което живях около десет години". 

    Ай че наглост! Ай че безочие! Тъй да те кепази баш пред изборите... 

    Аз се питам що дремят наште, че го не попритиснат малко, та повече да ни не излага. Срамота! На някои главни прокурори и министри от правасудието ще се наложи да им се опънат по-ячко ушите, дето позволяват на опозицията да си вей байряка.

    Цял обладан от Ваший образцов пример, съм вечно и до гроб Ваш!

    Още веднъж чест и почитания: Сущий. Подпис: (не се чете)



* * *
    Текстът – в бр. 11 от 1990 г., вестника на първата регистрирана след 10.IX.1989 г. Демократическа партия в България, "Демократическо знаме" – Пловдив.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 31 avg. 2017
___
* Действителна личност, случаят нашумя по медиите през пролетта на далечната 1990 г.
** Така глезено наричат сладникавите софийски поети Борисовата градина в столицата.
*** Личен девиз на г-н Луканов, според изявленията му около този случай. Бел.м., tisss.