.jpg)
Миналото не можеш да изтръгнеш ей тъй, все едно си сменяш костюма. То живее у нас за урок и поука, че плъховете в романа "Чумата" на Албер Камю не могат просто ей тъй да си отидат, че всеки щастлив град на този свят завинаги остава застрашен от Чумата, която един ден отново ще се събуди от всеобщото наше нехайство и глупост. – Аноним (1947)
Тази планета има, по-точно – имаше, един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, в по-голямата част от мизерния си животец се чувстваха нещастни... Много бяха предложенията за решаването на проблема, но повечето се отнасяха до движението на едни зелени късчета хартия. (...) И тъй, проблемът си оставаше нерешен: мнозина се чувстваха кофти, а повечето от тях – отвратително кофти, включително: и онези с електронните часовници. – Дъглас Адамс (1952-2001)*
03 mar. 2011
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ
Завършил задочно "Икономика и организация на труда" в УНСС и от най-обикновен бачкатор се издигна до директор. През 1992-1995 г. е шеф на пловдивската Държавна печатница. Известно време беше и икономист в Пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Напорист, удобен за всяка дружинка, която е на власт, стигна до длъжността Кмет на Пловдив. Пътят му из политическите дебри лъкатуши от неспокойно и бурно членство в местната Демократическа партия през 1990-1991 г., след което се приземи в Демократическата партия на печения политически играч Стефан Савов (1924-2000). Сетне се вписа в буйните редици на СДС (Съюз на демократичните сили), завъртя се около мекошавия и неопитен Филип Димитров (1955), а когато СДС взе да гълта вода, прехвърли дълбоките си симпатии към яката фигура на много по-ловък политически играч – Командира Костов и партията на Костов ДСБ (Демократи за силна България). Изключиха го от СДС, оказа се ръководител на партийната организация на Костовата партия в Пловдив. Да, обаче и Костовата партия взе да гълта вода – и понеже всичко тече, всичко се мени, най-вече пристрастията, на изборите за Народно събрание от 26 март 2017 г. изненадващо за мнозина местни наивници, и отново в неговия си стил и амбиции, несръчният поет на жарки римушки в чест на БКП до Десети ноември 1989 г. Спас се оказа депутат на основаната у нас с пари на немска фондация партия ГЕРБ.
Ето го стила на "пойета" Гърневски: "...Бях член на литературния клуб в Пловдив и написах стихотворението по повод 100-годишнина от рождението му". Били са други времена, та "поетът-работник" излял съкровените си чувства в ода за вожда Георги Димитров. Възторженият Спас в потока на годините ще изпонапише за всичко онова, докоснало сантименталната му натура: от разтърсващи жарки стихове за войника от Съветската армия на Бунарджика, през възхвалата на всеки биг началник, който му се изпречи пред очи – от господин Савов, покрай Командира Иван Костов, та ча-ак до именния ден на полуграмотния кмет на партия ГЕРБ в Пловдив г-н Иван Тотев или по народному Мамин Ваньо (1975). Същественото е, че неизменно все е цамбуркал около персони, от които е зависила кариерата му, ама пък без излишни скрупули е зарязвал и хора, и партии, които до завчера е превъзнасял и им е посвещавал възторжените си стихове. За Ивановден на 2015 г. на сутрешната сесия в местния общински парламент поднася римушка-честитка за здравето на любимия кмет Иван Тотев и за два от общо четирите местни футболни отбора с любвеобилна празнична молитва:
Смили cе, Гоcподи, и дай cветовни, евpопейски,
канали гребни, cпоpтни зали, cтадиони,
cилно "Локо", cилен "Ботев",
гpад-гpадина, гpад-позлата.
Смили cе, Гоcподи, над кмета Тотев
със още няколко мандата!
Велика слабост му е да си рецитира бойко римушките, почувства ли се кацнал пред микрофон и трибуна: от възхвала (подир завъртането с половин оборот Колелото на Историята) да минава към разрушителни дръзки идеи не само за вожда др. Димитров и толкова любимата някога БКП. Показателна е епопеята на Спас по повод паметника на сиенитния войник в Пловдив. Във вихъра на преизборната кампания за кандидат-кмет Гърневски се зарече, че – изберат ли го веднъж за кмет пловдивчани, ще изчука каменния Альоша и ще префасонира руснака Альоша от върха на Бунарджика насред Културната столица на Европа във форма на гигантска сиенитна бутилка за газирана подсладена вода, един вид безплатна реклама на американската фирма "Кока-кола".
Според злите езици на пловдивските зевзеци майтапчии, респектирани до някое си време от прелитанията на Спас от партия в партия, от вожд на вожд, преображенията му до днес са девет на брой. И навсякъде Гърневски е в първите редички – хвали или заклеймява, отлично ориентиран чий враг да громи и пред чия икона да палне дебела владишка свещ, па да удари смирено типичен за праведния християнин честен кръст. Бях му нещо като шеф на г-н Спас, когато рисувах макетите за поредния брой на една от първите трибуни на опозицията срещу БКП: вестник "Демократическо знаме, наред с т.нар. часови вестници "24 часа" и седмичния "168 часа" на фамозния силно газиран Петьо Блъсков (1950)***, когато Спас идваше по анцуг, кажи-речи, от пъпа на града до дома ми зад гетото Столипиново, да отнесе в печатницата материалите за следващия брой на вестника (май 1990-февр.1991). Беше ми един вид дясната ръка, имал съм му доверие, докато като пеперуда лекокрила с 45-местна "чавдарка" не отлетя в София с група членове на първата възстановена след Десети ноември Демократическа партия – Пловдив, за да се представи като силно желана невяста на ловкия г-н Стефан Савов от партия със същото име, обявена с подправен протокол за единствен наследник на автентичната партия на Петко Каравелов (1843-1903), Александър Малинов (1867-1938) и Никола Мушанов (1872-1951).
2) Решение № 10 от 25.07.2007 г, и
3) Решение № 14 от 04.09.2007 г. на Комисията по досиетата документират агентурна дейност, мили, във II отдел на Държавна сигурност и в VI управление (политическото гестапо) през периода 1971-1976 г., като агент с псевдонимите "Николай" и "Стефан".
Ужас! И той?! Той – какво! Той естествено е кристално чист, чист като момина сълза. По време на VII Велико народно събрание, като активен депутат от Демократическата партия на г-н Стефан Савов, агент "Николай" се заканваше, че групата на г-н Савов от трийсет и девет депутати, търкалящи се в знак на протест от кофти според тях текст в проекта за демократична Конституция по моравата между обществените кенефи пред Мензата на Софийския университет и сградата на парламента, ще се качат по клоните на дърветата, да установят със съвършена точност през джамлъците на пленарната зала кой предател и идиот гласува "за". Голям цирк, голямо шоу беше! Помните ли?
"Като активист на кварталната ни организация, залесявал съм Западния парк и съм боядисвал огради на детски градини" – хвали се с политическата си дейност един от любимците на масовите ни телевизии Георги Харизанов. Нямал висше образование, понеже работи много – копае, сее, върти четка баданарка, и решил: що му е диплома! Но сбъркал, когато се похвалил, че през 1998 г. учил бил в Датски колеж. "Извинявам се, какво от това, че нямам диплома, за мен говорят резултатите" – изречено скромно пред медиите. Та като стана дума за резултати, ето фрагменти, огласени през 2014 г.:
2) През 2011 г. си вади документ, че е реабилитиран. През 2011 г. вече е в Съвета на директорите на Държавното предприятие "Агроводинвест". А през ноември 2011 г. от Министерството на земеделието го назначават в борда на "Напоителни системи" ЕАД. Министърът вероятно не знае, че е осъждан и има висящи обвинения: 1) за заплаха с убийство към млада жена, и 2) за кражба на 53 000 лв. от сейф на строителна фирма. Случаят... Бил търговски директор във фирма СТОА на арх. Дамян Стоянов и часове преди обира внесъл няколко хиляди лева в касата. Призован е като обвиняем, защото пръстовите му отпечатъци онези неприятни хора дактилоскопите открили прекрасно нацвъкани върху стъклена витринка в кабинета на управителя на фирмата... Според Прокуратурата, г-н Георги Харизанов и неустановените му съучастници проникнали в помещение, където се е помещавала касата на фирмата. Демонтирали облегалката на офис-стол с колелца, курдисали масивния сейф върху стола, па го вързали с кабел и лашнали стола къмто кенефа. Там – зад умивалника, с оксижен разрязали сейфа и го изпразнили. Чист кяр – 24 хил. лв., плюс 11 500 щатски долара – кой ти ги дава! После влезли в съседен кабинет, вече не с взлом, а с шперц... Оттам проникнали в офиса на управителя, където имало втора каса. Отключват я, вече без да я разбиват: изкярили чиста пара близо 2 000 долара. Към 4 часа след полунощ едната от спящите принцеси господа пазачите се събудила и отишла да пикае – и не щеш ли, съгледала, пикаейки, касата на шефа си в кенефа: "Абе, кво ли прави този железен сандък тук!" – рекъл си. И позвънил да попита управителя – собственик на фирмата; и на дежурния момък в столичното VII РПУ позвънил да го попита. По пръстовите отпечатъци в кабинета на управителя, към трудолюбивия Харизанов повдигат Второ обвинение. Което виси и виси десет години. Обаче преди срока за прекратяване по давност е внесен новичък обвинителен акт. Но Софийският градски съд урежда нещата, понеже отпечатъкът не бил, според съдиите, достатъчно доказателство, за да бъде обвинен толкова честен човек. Следователите само установили, че "Бил Гейтс", както нарекли г-н Харизанов, шетал цяла нощ из стаите с двете изтърбушени каси. Та подир умното заключение на Прокуратурата ни относно обвинението за грабежа, озадаченият Георги Харизанов на пресконференция обидено заявява: "Научих за обира и се озовах там с едничката цел да помогна"... Кому да помогне, не уточнил. Пък и онези хубави хора не го попитали.
To be continued
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)