неделя, 12 август 2018 г.

Факти и аргументи – МИНАЛИ РАБОТИ

МИНАЛИ РАБОТИ*
Защо Живков удари плесница на турския премиер Демирел на 2 авг. 1978 г.
   
  В началото на 70-те години на ХХ век възникват няколко конфликтни ситуации между Народна Република България и Република Турция. Стига се дотам Тодор Живков да удари плесница на Турския премиер. Тази случка не била огласена чрез медиите в България, защото Живков градял благ образ пред Българското общество. Много турци обаче още помнят тази обида.
  Върху територията на България е засечена активна дейност на турските тайни служби. През 1973 г. Тодор Живков заплашва, че можем да започнем с масови арести на турски шпиони. Така успоредно с „възродителния процес“ Държавна сигурност извършва хиляди арести и разпити на хора, заподозрени в съучастие с турски агенти у нас. В края на 1977 г. Държавна сигурност арестува 16 турски шпиони, оборудвани със специална техника и екипировка. Турски агенти убили български войник, който разкрил двама от тях.
  Под претекст да обсъдят т.нар. "възродителен процес" Турската държава кани Живков в Одрин на дипломатически разговор. Идеята на турската дипломация е договаряне на условия за освобождаване на арестуваните у нас турски агенти.
  Сутринта на 2 авг. 1978 г. Живков идва с антуража си в Одрин и е посрещнат от Демирел с всички почести и уважение. Отначало разговорът се води в приятелски тон, нещо характерно и за двамата държавници. Когато започват обсъждането за освобождаване на турските агенти обаче, Живков казва, че Турция няма какво да предложи в замяна. Демирел обявява, че е готов на разни отстъпки от страна на Турция, но Живков отвръща: "България няма гаранция турските отстъпки да продължат след освобождаване на шпионите". Нервиран, Демирел казва: "Турция няма да търпи такова унижение". Ден след вдигане на оръжейното ембарго от САЩ над Турция Сюлейман Демирел има самочувствие да намекне за военна заплаха. Заявява, че само за три дни е в състояние да мобилизира девет милиона души в армията си, които надвишават населението на България. Прекъснат е от силната звучна плесница на Живков.
  По думите на Людмила Живкова, върху лицето на Демирел се сменили много емоции – от изненада и страх до гняв и самоувереност, но бързо се окопитил и спрял реакцията на своите телохранители.
  Тогава Тодор Живков му казва: "Запомни тази плесница и си я спомняй всеки път, когато ти мине през ум подобно нещо".
  Турция била беззащитна в тази ситуация. По онова време България разполага с една от десетте най-мощни армии на света. Макар по официални данни ракетните войски на България да били около 200 (двеста) балистични ракети, тайните служби на Турция подават сведения, че българските балистични ракети са много повече. България заплашвала да изпепели двайсетте най-големи града на 42-милионна (в 1978 г.) Турция, Военно-въздушните сили на България са в състояние да унищожат останалата част от Турската армия, а с голямото количество танкове и въртолети да наложат дълготраен контрол над европейската част на Турската държава.
  Сюлейман Демирел отлично знаел, че не може да разчита на САЩ, водени от Джими Картър (р. 1924 г., президент на САЩ от 20 ян. 1977 до 20 ян. 1981 г.), който наблягал на икономическата политика. След Виетнам американците не желаят и да чуят за сериозна война; та нали затова избрали за президент фермера Картър.
  След тази среща Демирел остава приятел на България до края на живота си. По-късно става един от най-дълго управлявалите Турски президенти, и докато е във властта, Република Турция е в добри отношения с България.

Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, edited 13 avg. 2018

    НА СНИМКИТЕ: 
      Сюлейман Демирел (1924-2015) и Тодор Живков (1911-1998)
–––
* Вж.
1) https://petel.bg/Zashho-Todor-ZHivkov-udari-shamar-na-turskiya-premier-na-02-08-1978-g-__276526
2) https://slivensega.wordpress.com/2014/06/25/%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%BD-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0/



Ars Poetica – БЕДНИ И ЩАСТЛИВИ

БЕДНИ И ЩАСТЛИВИ
Ядяхме само праз и лук онази зима
и две торби фасул с гранясала сланина,
аз пушех най-противните цигари,
че бяха евтини, а бедност ни попари,
по цял ден тичах някак да спечеля
пари за кино и сладкарница в неделя,
децата ни край нас не със играчки,
а си играеха с буркани празни и капачки,
и колко стихове тогава не написах,
понеже щом до мен там гола във леглото
съглеждах те, изгубвах дъх и мисъл,
понеже те обичах и защото
ти беше, мила, толкова красива,
като разцъфнало дръвче и плодна нива.
Приседнала на крайчеца на стола
аз съзерцавах те, обичана и гола,
косите си как решеш гледах и така
отлитнаха най-хубавите ни години,
за да запиша днес със трепетна ръка,
че всичко хубаво отдавна мина.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 7 noe. 2009 – edited 13 avg. 2018

Илюстрации:
– август 1977, Вера, Надя и майка им Ася (горе);
– 7 август 1977, някога в старата квартира (долу).

Ars Poetica – ПЛАЩАНЕ НА СТАРИТЕ СМЕТКИ

      Ще доживеем ли деня, когато невежи алчни властници, които съсипват и унищожават построеното с любов от поколенията българи преди т.нар. демокрация, ще отговарят за стореното? 

ПЛАЩАНЕ НА СТАРИТЕ СМЕТКИ

В квартално кръчме и сред облаци прах 
 детството и моята Първa любов аз видях. 
Бе млада и невероятно красива,
облечена скромно, в костюмче сиво,
усмихваше се на милия свой кавалер,
а от своя страна, той пък гледаше нея, 
когато към тях пo чакълестата,

отрупана с фасове и повърнато алея
приближаваше прашен суров офицер. 

– Госпожо!
обърна се към дамата на чувствата ми
офицерът напет
и произнесе слова на модерeн поет: 
– Изтърках три чифта ботуши,
дорде ви намеря, 
за да предам 
вам, 
госпожо, 
неприятната вест, 
че ваш ученик строши здрав прозорец днес
и за наше, госпожо, огромно съжаление
оказа се прозорец на нашето упрaвление. 
И естествено значи, 
понеже,
 
защото,
 
обаче
 
именно вий възпитавате 
и обучавате уж за добро, 
носите отговорност за това тук
 Обществено зло.

Моята класна свенлива за миг пребледня, 
люшна се като неокосена млада трева
и кавалерът я прихвана, взе да я успокоява
колко е зле да си даскал в тази наша държава.
И ние – девет хлапета, стоим отстрана,
ровим с боси пети родната черна земя,
и гузност внезапна ce просмукa тогава
 у мен
като семенце,
пуснало коренче в коравия мил чернозем.

Eтo тази картинка и до днec ми остава
образ на нeщатa в нашата мила държава:

– кръчмето с воня на препържена риба; 
– вечерта в Пловдив, печално задушна; 
– тишината в сълзичка под нечия мигла;
– офицерът c изтъркани три чифта ботуши
и разпрани подметки 
и вкусът на мeднa монета в устата, 
когато друг плаща моите сметки.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, avg. 2000 – edited 12 avg. 2018
Илюстрации:
- Разкошният ресторант "Голям Бунарджик" от моето детство (горе);
- авторът като хлапе на улица "Ниш", покрай Пещерско шосе (долу). 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...