Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 8 декември 2016 г.

Ars Poetica - ПРИЯТЕЛ В НУЖДА

ПРИЯТЕЛ 
В НУЖДА 

Приятел в нужда ще те изостави, 
а злобният ще ти протегне крак: 
светът дори за тебе да забрави, 
той да забрави просто няма как!

В любов кълнат се често мили хора,

но случва се и да се отрекат, 
тъй както Петър три пъти го стори, 
изпаднал в плен на грешната ни плът. 

И все пак има нещо светло в Мрака –
блестящи от омраза две очи
зад всяка несполука те очакват
и алилуя празнично звучи.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година


Plovdiv, 27 uni – edited 9 dec. 2016
Илюстрация: 
Петър се отрича от Исус (ок.1660) – Рембранд ван Рейн (1606-1669).

Ars Poetica – КАПРИЗИ НА ЛЮБОВТА

КАПРИЗИ НА ЛЮБОВТА

Любов насила не бива,
любов назаем не става.
Ако някой иска насила,
обич не заслужава.

Тя е така своенравна.
Тя е птица плашлива.
Бои се от пътища равни,
но и
от жалост не бива.

Който рискува, я има.
Който нехае, е с него –
дъх на коте сред зима, 
  полъх свеж в лятна жега.

Хей ти, който я чакаш!
Пусни юздите и страдай.
Тя ще дойде от мрака
като целувка от ада.

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, 23 jan. 2011 – edited 9 dec. 2016

Ars Poetica – ИСТОРИЯ НА ЛЮБОВТА

ИСТОРИЯ НА ЛЮБОВТА
На Сончето Пехльова (EIPHNH)
 

Вали над Брест*. И тая нощ вали...
Аз никога не съм бил точно в Брест
и ти във Брест не си била, нали;
защо за Брест говорим точно днес?!

Там минал в ден дъждовен Жак Превер;
било военно време – съсипни,
блестели покривите в мрака чер
и двама се целували. Сами...

По фронтовете в шепа свили фас,
войниците бленували за дни,
такива мирни дни – като при нас,
когато с теб си бъбрим, Ирини.

Не знам над София дали вали,
ала порой над Пловдив се изля:
липата под балкона шумоли
и се отцеждат капчици лила...

Лилав се ширнал моят хоризонт,
сред облаци провира се луна
и аз като войник на оня фронт
от фаса си подръпвам светлина.

Във рокля алена изгря за миг
под струите на есенния дъжд,
тъй крехка, че гранитният войник
на хълма поклони се като мъж

пред твоята осанка на жена –
забързана, измокрена, щастлива,
и аз усетих в себе си вина,
че в тоя миг при някой друг отиваш.


Пловдив  европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 22 maj 2007 – not edited 8 dec. 2016
______
* Спомни си, Барбара, от сутринта валеше
през този ден над Брест и ти в дъжда вървеше
наквасена, танцуваща,
усмихната, ликуваща.
Спомни си, Барбара, това се случи там,
във Брест, под оня дъжд, на улица Сиам:
за мене непозната, за тебе непознат,
ний срещнахме се двама за миг във този град
и ти ми се усмихна, сияеща, щастливка,
и аз на твойто щастие отвърнах със усмивка
и - "Барбара!" - в тоз миг
отнейде чу се вик
и ти с лице във капки, тъй млада, лека, свежа,
изтича и се хвърли в ръцете на младежа,
укрил се в един вход. И аз видях отсреща
прегръдката ви нежна, целувката гореща.
Спомни си, Барбара, и моля те, прости,
че без да се познаваме, говоря ти на "ти" -
макар за миг видени, макар и отдалече,
щом двама се обичат, на "ти" със тях съм вече...

Жак Превер (1900-1977), из стихотворението "Барбара", превод: Валери Петров. 

Ars Poetica – ВОЙНИКЪТ НА ХЪЛМА

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
 ВОЙНИКЪТ 
НА ХЪЛМА

Откакто се помня, той все си е там

вгледан на Изток през хиляди километри
към онези безбрежни руски степи,
към селцето, където бе черквата храм
и невръстните му братя и сестрички
скачаха наоколо като жребчета и козички
и спяха сред овчите стада и тревите
с ромона на ручея, жеравите и щурците
както никъде другаде по широкия свят
не живее странната руска душа.

И когато над смълчания селски мегдан
прогърмя тенекиеният глас на Левитан,
този развейпрах Альошка бе в сеновала
и се боричкаше там със своята бяла,
със своята тръпнеща чипоноса Катя,
която му изпохапа от страст рамената.

И го боляха още тези негови рамена,
когато потегляше на война,
и го закопчаха в неугледните дрехи
на войник от пехотата
оттогава навеки...

Моя корава и простичка войнишка съдба,
какво знаем за световните въпроси,
за политкомисарите и разни партайгеносета,
планиращи поредната световна война!

През грохота на веригите, през прахоляка,
на Историята през опърлената ръж
ти, в
ойнико, се отправи на Запад
и се втвърдяваше бавно като истински мъж,
и разпердушини накървавените орди,
и влезе в моя Пловдив смъртно ранен,
и се втурнаха някакви възторжени хора
да ти свалят звезди посред бял ден.

...Защо ти беше да идваш тук!
По-добре да си останал един труп
там, в руските степи или край Виена,
или дори във Берлин,
само не тук
лицемерно любим,
лицемерно презиран, 

въздиган като светец
и накрая охулен гранитен мъртвец.

1928 г. Дядо ми редник Борис Ненков Ангелов на пост

Plovdiv, 10 uli 2000 – edited 8 dec. 2016 
______
* Някогашният ми пръв помощник при създаване на един от първите след Десети ноември в България опозиционни политически вестници – "Демократическо знаме" (19 май 1990 - 26 февруари 1991) Спас Гърневски (1953) преди години организира предизборната си кампания за кмет на Пловдив с идеята Паметникът Альоша да бъде разрушен или префасониран тъй, че да не напомня за издъхналите в моя роден град от рани, болест или по друга причина войничета на някогашната Съветска армия. Текста по-горе смятах да посветя на кандидат-кмета Гърневски, но като размислих, отказах се. Остана си текстът реплика относно опити да бъде сринат знак не толкова за войнственост, колкото за пожертван млад живот. Като син и внук на фронтоваци – редници от нашата Българска армия в годините на Първата и Втората световни войни, участвали в сражения с вражески пълчища, няма как агитката на въпросния политикан и напористите днес мекерета на отвъдокеанския Биг Брадър лично да не ме засяга.