понеделник, 6 декември 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (821.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (821.)

  Родът е голяма работа, не случайно в българския ни бит е останала от старо време приказката за джинса и момата от сой, кога търсели да се сродяват. Котка да вземеш, от сой да е! – Аноним (1947)

  26 avg.1972

СБОГУВАНЕ С ДЯДО*


Безплодна, спечена земя.
Копаят двама нискочели.
А над ковчега на умрелия
е августовска мараня.

Отеква под небето свеж
звънът на кирка и лопата.
И се отваря сред Земята
най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма
наоколо е моят род.
И сякаш не копаем гроб,
ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден
щурче под тока ми подсвирна.
Навярно дядо от Всемира
сигнал изпращаше. До мен.**

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 6 dec. 2021

Илюстрации:
- Борис Дявола, внук на четника Ангел Керемидов.
- Първият внук на Борис Дявола от Пазарджик.***
___
* От сб. "Сутрин рано", издание на пловдивското издателство "Христо Г.Данов", 1983 г.
** Пет години подир смъртта на дядо, в деня, когато е роден през 1900, или три дни преди тридесетия ми рожден ден 7 август – на 4 август 1977 помежду селата Тригорци и Гурково край Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 т суров царевичен силаж, преживях катастрофа, която можеше да е краят на живота ми. Сега си давам сметка за съвпадението, освен дето като студент през 1970 г. врачка – туркиня, студентка от хасковските села, като се вмъкна в редакцията на вестник "Софийски университет" неканена, ми беше предрекла смъртта около тридесетия ми рожден ден. Снимката е правена в двора на къщата в с. Тригорци, Добруджа, през лятото на 1977 г., дни след белята с трактора, който можеше да ме убие. 
*** Борис Ненков Ангелов (1900-1972), внук на заклания за назидание на мегдана на 21 април 1876 г. в някогашното средногорско село Калугерово На Борис Дявола пък първият внук съм. Бел.м., tisss

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...