ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (482.)
"Щастието е враг. То те отслабва. Изведнъж се оказва, че имаш какво да губиш." – Ники Лауда (1949-2019)
21.02.2001.
ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЗИМНИЯ СТУД
Дърво и камък от студ щом се пукат
и котката при кучето ляга да спи,
двамата си спомнят, че са съпрузи
и един към друг стават внезапно добри.
Той от бъбрежа й хич не се дразни;
тя преоткрива го с усет на котка
и така от студа вън с тръпки и спазми
любовта им сякаш се връща в живота.
Бедрото си голо прехвърлила върху него,
дъхти му в ухото и той някак разбира,
че това е момичето, което тъй нежно
не го е целувало друг път в тази квартира.
Вън зимният вятър в клоните бръсне
както ножче, от бръснене съвсем изтъпяло.
Какво я прихваща? Нима не е късно
да усещаме обичта си с цялото тяло?
Толкова свади, раздели, обиди,
женски капризи, мъжки измени...
А с тояжка куцукайки, Зимата иде.
Въобще, де остана топлото време?
И някой случайно ще зърне жената
колко е хубава, знойна такава,
ще й запечата с целувки устата
и ще я люби, както само тя заслужава.
Plovdiv, edited by 21 fev. 2021
.jpg)
.jpg)
