четвъртък, 3 ноември 2022 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1091.)

 
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1091.)

 Виж семенцето в мен, и аз ще открия човека у теб! Умението да определя цената на каквото и да било, на когото да било, е между най-редките, най-ценни способности в живота на нацията. Придобива се, но не ни е дадено веднъж завинаги. Да си върнем държавата зависи от всеки, на когото му кипва кръвта, когато вижда как ни унижават мекерета и отрепки, на които не бих дал и торта на коня ми да ринат. Аноним (1947)

  26 avg. 1972

СБОГУВАНЕ С ДЯДО*

Безплодна, спечена земя.
Копаят двама нискочели.
А над ковчега на умрелия
е августовска мараня.

Отеква под небето свеж
звънът на кирка и лопата.
И се отваря сред Земята
най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма
наоколо е моят род.
И сякаш не копаем гроб,
ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден
щурче под тока ми подсвирна.
Навярно дядо от Всемира
сигнал изпращаше. До мен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 03 noe. 2022

Илюстрации:
Борис Ангелов – Дявола (4.VІІІ.1900–26.VІІІ.1972).**
- Внук на Борис Дявола; село Тригорци, 4.VIII.1977.***
___
* Текст от сб. "Сутрин рано",  издателство "Хр.Г.Данов", 1983 г. 
** Внук на заклания показно от башибозука Ангел Керемидов през пролетта на 1876 г. за назидание на мегдана в някогашното Калугерово Борис Ненков Ангелов - Дявола . Фотографията е от есента на 1943 г. Името на Ангел, наред с името на неговия брат Георги, е сред имената на участници в Хвърковатата чета на Бенковски върху паметната плоча в центъра на днешния град Калугерово, северозападно от Пазарджик.
*** Пет години след смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900 г.,  три дни преди трийсетия ми рожден ден 7 август - на 4 август 1977 г. между  селата Тригорци и Гурково край Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 т суров царевичен силаж, преживях катастрофа, която можеше да е краят на живота ми. Сега си давам сметка за съвпадението, освен че като студент през 1970 г.  туркиня, студентка от хасковските села, която се вмъкна в редакцията на вестник "Софийски университет" неканена, ми беше предрекла инцидента около трийсетия ми рожден ден. Години по-късно, вече женен, като научава това от щерка си, Вица (Виктория) – майка на жена ми Ася, ме клела: "Като знаел, че ще мре на трийсет години, що се е женил! Да те остави млада вдовица с две малки деца ли?". Пропуснала да каже Ася на майка си, че туркинята беше ми рекла: "Оцелееш ли, ще живееш до 96 години". Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...