вторник, 22 октомври 2019 г.

МОМИЧЕТО ОТ КРАЙНИЯ КВАРТАЛ

МОМИЧЕТО ОТ КРАЙНИЯ КВАРТАЛ

По Робърт Бърнс

Пратили я наша Джени хляб от супера да вземе, 
а пък проснали се неми локви езерно лъщят,
събота е, сутрин рано, люшка се пране голямо, 
сякаш кораб е разпънал своите платна за път. 

Във варела сред боклука двама просяци се сбиха 
за остатък от мастика и комат мухлясал хляб, 
ругатни, псувни се чуха, даже мярна се мотика 
и внезапно появи се полицейски смел отряд. 

Хем опасно, хем мъгливо над кварталното ни кино 
зад завесите кирливи и в кресла с оръфан плюш – 
от балкончетата сиви екшън гледаме на живо  
как онез се млатят диво и цвърти кръв с цвят на руж. 

Покрай джипката с буркана, мигащ в синичко, застана 
командирът полицейски строен, горд и звездочел, 
той към двамата хайлази нещо некрасиво каза, 
плю в калта и зъл нагази, спусна се като орел. 

Старата вдовица Кера с кокали и лук замери 
джипката, с ченгета пълна, избоботи с мъжки глас: 
– Капитане, капитане, леле-мале що ще стане, 
ако гьостерица хвана и сама ви погна аз!
Господ гледаше отгоре, облаците с крак разпори – 
тресна гръм и над квартала на талази рукна дъжд, 
завоня екарисажно, ала туй хич не е важно; 
важно ще е, ако Джени тича в цъфналата ръж.

И тогава става смешна врявата там нечовешка
пред момичето, което търси своя принц сред нас,
ала ние май сме слепи – и печални, и нелепи
пред момичето, в което влюбих се внезапно аз.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 22 oct. 1999 edited by 22 oct. 2019

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...