МОМИЧЕТО ОТ КРАЙНИЯ КВАРТАЛ

МОМИЧЕТО ОТ КРАЙНИЯ КВАРТАЛ

По Робърт Бърнс

Пратили я наша Джени хляб от супера да вземе, 

а пък проснали се неми локви езерно лъщят,

събота е, сутрин рано, люшка се пране голямо, 

сякаш кораб е разпънал своите платна за път. 

Във варела сред боклука двама просяци се сбиха 

за остатък от мастика и комат мухлясал хляб, 

ругатни, псувни се чуха, даже мярна се мотика 

и внезапно появи се полицейски смел отряд. 

Хем опасно, хем мъгливо над кварталното ни кино 

зад завесите кирливи и в кресла с оръфан плюш – 

от балкончетата сиви екшън гледаме на живо  

как онез се млатят диво и цвърти кръв с цвят на руж. 

Покрай джипката с буркана, мигащ в синичко, застана 

командирът полицейски строен, горд и звездочел, 

той към двамата хайлази нещо некрасиво каза, 

плю в калта и зъл нагази, спусна се като орел. 

Старата вдовица Кера с кокали и лук замери 

джипката, с ченгета пълна, избоботи с мъжки глас: 

– Капитане, капитане, леле-мале що ще стане, 

ако гьостерица хвана и сама ви погна аз!

Господ гледаше отгоре, облаците с крак разпори – 

тресна гръм и над квартала на талази рукна дъжд, 

завоня екарисажно, ала туй хич не е важно; 

важно ще е, ако Джени тича в цъфналата ръж.

И тогава става смешна врявата там нечовешка

пред момичето, което търси своя принц сред нас,

ала ние май сме слепи – и печални, и нелепи

пред момичето, в което влюбих се внезапно аз.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 22 oct. 1999 – edited by 22 oct. 2019