четвъртък, 12 януари 2012 г.

СЕКСУАЛНОТО ПРИВЛИЧАНЕ И ПИСАНЕТО НА ЛЮБОВНИ СТИХОВЕ (2.)

 Продължение 

     27.07.2005. 

     Сънувах горчива романтично-сексуална преживелица с жена от кръга познати и тъкмо посягам да я запиша тая история заради лепнещата печал, която ми припомни в каква зависимост бях изпаднал от бившата си любима. Същото русоляво, безлично същество - безредно не, ами безогледно обслужващо се с мъжете, и точно заради това изкушаващо ме да го покоря...

     И тъй, в съня - преследван от моите си щури амбиции, едва не се превърнах в жертва на хитра ловджийка. Тия ловуващи самки кой знае защо ни привличат с чара на сексуалното, което за мъжа е жестоко предизвикателство. Тъй го улавят в мрежите си като глупаво насекомо в нежна на вид, ала жилава паяжина.

     О, любовната страст никак не е хармония и смиреност! Бих я оприличил на буйство като след препиване с вино, когато разумът вече не може да те възпира, и уравновесени уж мъже започват да се държат като палета - слепички, лакоми, изгладнели, търсещи женска топлина, търсещи... да сучат.

     Не бих си позволил в никакъв случай, колкото и опиянен от желание, да преследвам безогледно момичето-самка.

   
             Преследваш ли я, бяга; не я преследвай ти.  
                 Почакай, не плаши я - сама ще долети 


 съм писал в стихотворението "Жена" преди трийсетина години. Сексуалното привличане (на не-Любовта) е сражение между два типа воля: женската и мъжката. Жената залага капани и препятствия, да се увери, че самецът насреща заслужава да го допусне до себе си, да му се отдаде, т.е. да го приеме за водач и чак тогава да му се подчини.

                                        Амедео Модилиани - Гола жена с колие, 1917 г.

     Но това подчинение е непрестанно изискващо у нея. Ако мъжът престане да носи "ново" (в духовен смисъл изречено), да създава онова особено неспокойствие у нея, което е именно тръпката на Любовта, тя просто го изоставя и обръща очи към някого другиго. Да не обвиняваме жената, когато ни изненада с любовна авантюра встрани от коловоза на всекидневието. Женската изневяра е наказание за мъжката леност, за духовната инертност, скука и еднообразие у партньора - любовник или съпруг.

     Та от снощния сън се измъквам като беглец от вражески плен. И сега хем ми е тъжно, че потурчих*, т.е. - унищожих аромата на изкушението, хем ми е ведро, че не залитнах да се затичам подир отлитащата, разперила крила в еуфорията си по друг мъж жена. Наистина, екзотично съчетание от тия две настроения!

     Ето, значи, повод да включа и тоя цикъл от около дузина стихотворения газели** от по шест двустишия всяко, писани сякаш специално по тая тема за сборника "Порто Фино". Тъй собственият ми живот подсказва, насочва ме чрез сънища как да си пиша стиховете и книгите.


    Амедео Модилиани - Наклонено голо тяло, 1917 г. 

     Вчера по обяд, като тръгвах за училищното си дежурство (петчасово следобедно безделие в очакване някой да подаде някакви си документи и да ги отбележа във входящ дневник), гледам - събрали се съседите от целия жилищен блок, а под козирката на съседния вход - подпрян капакът на ковчег...

    На 58 години починал Иван или Ванчо Локото - един от компанията картоиграчи, смукачи на бира и ракия край тава мешена салата в късните летни вечери. Та ме жегна под лъжичката - какво у тия мъже ме дразни?

    Бях ги кръстил "Групата на Шаро или Осъдените на смърт", понеже откривам: нямат вече мечти; предали се духом, отпуснали се, изгубили тонус за живот, за авантюри, та и жената не ги изкушава инак освен като обект на цинични задевки и лакърдии, все като да са изскокнали от пошлото шоу на самовлюбения палячо Слави Трифонов, па и на повечето все глуповати, просташки, изпълнени с разкривени идиотски муцуни, жестове и гримаси, с претенция да са хумористични, предавания по българските тв-канали. 


___________________________

 * Дотолкова дълбоко в генетичната ни памет на българи е отвращението към всичко турско, че с "потурчвам" в разговорния стил метафорично бележим унищожението, съсипването, погубването на каквото и да е ценно. "Потурчил съм" ще рече: престанало да е мое, нейде ми се изгубило, ала вината всъщност си е у мен, не у "турчина".

 ** Римувани и ритмувани, и доста музикално звучащи двустишия. Бел.м., Jores.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...