петък, 18 ноември 2016 г.

Ars Poetica – ВЪЛШЕБНАТА ПТИЦА ФЕНИКС

ВЪЛШЕБНАТА ПТИЦА ФЕНИКС


Знакът на отпадъците, на боклука, 
на вторичните суровини
* 
тия дни изненадващо ме плени, 
когато в провинциалния европейски здрач 
дочух от камината хладна яростен плач…  

В мизерна стая, в мизерен квартал 
живял клоун някой си, скромно живял. 
Подир тътнежа на цирка тихо се връщал, 
у дома си влизал, илюзиите си прегръщал 
и така всяка нощ в най-дълбоката зима
шепнел екзотичното име на своята любима. 

Висял, значи, пред опушено едно огледало 
да разглежда муцуната си остаряла, 
да подрежда и да рисува бръчици нежни 
сякаш следи от безгрижен смях – 
да не стреснат случайно, а да изглеждат 
небрежно и безметежно 
браздите от страх. 

Навярно и край вас зад панела бетонен 
и вътре у вас живее сантиментален спомен 
за цирк с дресьори и ловки атлети, 
кокетни дами в оскъдно трико, 
танцьори с пайети, 
цигани с цигулки, певачки, тромпети, 
тигри, лъвове, титани 
и прочие животни и хулигани, 
един крал на цирка с голямото си „К” 
и с всичките му там 
финтифлюшки на славата, т.е. 
официалности, любезности, еполети, конфети, 
топовни гърмежи, 
прощални и поздравителни салюти, 
пищни цветни гирлянди, 
цигулки „Страдипреварикартофикус”, 
балони, 
тимпани, 
пищялки, 
захарен памук, 
звънчета 
и една ревла два реда пред вас, 
която циври на глас – 
кой я знае защо! – 
мама, която те прегръща, и върхът на всичко, 
на всичката отврат и бъркотия, 
над всички тия, ония,
над всички тях – 
клоунът, който произвежда порции смях.  

Щом обаче публиката се разотиде, 
светлините на рампата щом полека изстинат, 
пазачът с мустаците огромни
хлопва вратите железни и
последният тролей отнася очарованата публика 
вдън гори тилилейски на големия самодоволен град, 
а оня клоун във вехтичкия си балтон 
бавно куцука към студения си дом. 

И тога-а-а-ава внезапно от спомените, 
от миналото и необозримия мрак, 
сред декемврийския кучешки студ, 
сред оцъклените локви 
изящна и опасна,
красива като жарава 
Птицата Феникс внезапно се появява 
и до такава степен е в състояние да те плени, 
че да забравиш изобщо вторичните суровини.

Пловдив  европейска столица на културата за 2019 година
 
Plovdiv, 3 dec. 1981 – еdited 18 noe. 2016 
_______
* Лого на фирма за вторични суровини

Из ДНЕВНИКА НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1714.)

19 май 2026! На днешния ден през 1990 година на бял свят се появи политическият пловдивски вестник "Демократическо знаме", печатен...