Натиснах по-силно, и вратата се отвори с лекота. Влязох в просторен салон, облицован със стара старателно излъскана ламперия от светъл дъб. В десния му край артистично извито стълбище водеше към втория етаж... Вляво хубаво младо момиче седеше зад масивно бюро. "Мистър Лукас?!" – посрещна ме с приветлива усмивка. Кимнах, и тя рече: "Влезте в кабинета на мистър Тъкър през тази врата!" – Реймънд Чандлър (1888-1959)*
Влизаме в живота сякаш най-случайно, подир плътската прегръдка на мъж и жена и носим гените им до собствената си смърт. Усетът към красивото и хармоничното учи ли се? Или ни е
генетично заложен? Що си мисля, че свинята винаги си остава свиня, независимо от
промените в обстоятелства и обкръжение! – Аноним (1947)
20 maj 1976
УЧИЛИЩЕ
Шумят и отшумяват ветрове. Те
разпиляват
на грижите световни пепелта. Да
стъкнем
огънче от Старата жарава, до се върнем
към детството като във стара къща...
Забравихме ли ключът й къде е скрит?
Дали под изтривалката от стара черга
или под скърцащия праг? Уви,
ръждясала е старата ключалка
и превърта Мракът големи, блеснали очи
от любопитство – какво ли там се крие?
Съкровища от мигове, на купчинки като
ориз...
И там – учителят, за всяко малко
зрънце
подробно обяснява, изпива чашата
горчива,
горещи се,
чертае тебеширени реки от знания и
самота.
Самотен и до днеска той е – след
тридесет,
след петдесет, след петстотин години.
И това е
най-страшната от всички самоти.
Сега сме поколение от възрастни,
една гора със яки корени, с корави
клони,
и Къщата на детството се е снишила,
потропва със бастунче и разнася
по шепа жар за всякое сърце.
Учител на учители се чувствам.
И в тази глъчка на сърцата избуяли,
чувам – свирят тънко,
отшумяват
събития и хора.
Ала гори пак огънчето: че сме живи,
докато се учим, докато сме ученици,
докато Животът – тази класна стая,
с могъща длан обгръща рамената ни
и ни говори...
А пък ний го слушаме
с по детски блеснали очи.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 20 maj 2023
Илюстрации:
- Не съм мърдал от България и не съжалявам.
- Когато още съм се учил да си стоя на нозете.
–––
* Реймънд Чандлър – британски
писател и сценарист. През 1932 г. на 44-годишна възраст, след като губи бизнеса
си като шеф на петролна компания, захваща да пише детективска литература. Един от любимите за моето поколение българи англоезични автори с великолепен, искрящ от артистична ирония стил. Пасаж от "If you can't be good" ("Ако не можеш да бъдеш почтен"), детективски роман от 1974 г.
** От сб. "Кардиф", 1997 г., самиздат в тираж 300 екз., цена 3 лв. Бел.м., tisss.