ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1281.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1281.)

     Натиснах по-силно, и вратата се отвори с лекота. Влязох в просторен салон, облицован със стара старателно излъскана ламперия от светъл дъб. В десния му край артистично извито стълбище водеше към втория етаж... Вляво хубаво младо момиче седеше зад масивно бюро. "Мистър Лукас?!" – посрещна ме с приветлива усмивка. Кимнах, и тя рече: "Влезте в кабинета на мистър Тъкър през тази врата!" – Реймънд Чандлър (1888-1959)*

  Влизаме в живота сякаш най-случайно, подир плътската прегръдка на мъж и жена и носим гените им до собствената си смърт. Усетът към красивото и хармоничното учи ли се? Или ни е генетично заложен? Що си мисля, че свинята винаги си остава свиня, независимо от промените в обстоятелства и обкръжение! – Аноним (1947)

   20 maj 1976 

УЧИЛИЩЕ 

Шумят и отшумяват ветрове. Те разпиляват

на грижите световни пепелта. Да стъкнем

огънче от Старата жарава, до се върнем

към детството като във стара къща...

Забравихме ли ключът й къде е скрит?

Дали под изтривалката от стара черга

или под скърцащия праг? Уви,

ръждясала е старата ключалка

и превърта Мракът големи, блеснали очи

от любопитство – какво ли там се крие?

Съкровища от мигове, на купчинки като ориз...

И там – учителят, за всяко малко зрънце

подробно обяснява, изпива чашата горчива,

горещи се,

чертае тебеширени реки от знания и самота. 

Самотен и до днеска той е – след тридесет,

след петдесет, след петстотин години. И това е

най-страшната от всички самоти. 

Сега сме поколение от възрастни,

една гора със яки корени, с корави клони,

и Къщата на детството се е снишила,

потропва със бастунче и разнася

по шепа жар за всякое сърце. 

Учител на учители се чувствам.

И в тази глъчка на сърцата избуяли,

чувам – свирят тънко,

отшумяват

събития и хора.

Ала гори пак огънчето: че сме живи,

докато се учим, докато сме ученици,

докато Животът – тази класна стая,

с могъща длан обгръща рамената ни

и ни говори...

А пък ний го слушаме

с по детски блеснали очи.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 20 maj 2023

Илюстрации:

- Не съм мърдал от България и не съжалявам.

 - Когато още съм се учил да си стоя на нозете.

–––

* Реймънд Чандлър – британски писател и сценарист. През 1932 г. на 44-годишна възраст, след като губи бизнеса си като шеф на петролна компания, захваща да пише детективска литература. Един от любимите за моето поколение българи англоезични автори с великолепен, искрящ от артистична ирония стил. Пасаж от "If you can't be good" ("Ако не можеш да бъдеш почтен"), детективски роман от 1974 г. 

Реймънд Чандлър

** От сб. "Кардиф", 1997 г., самиздат в тираж 300 екз., цена 3 лв. Бел.м., tisss.