ХЛОРОФИЛ

                  На Николай Сисоев

Боли ли я косената трева?
Нима очакваш нещо да ни каже!
Вдигни очи. Виж тая синева
как сред зеленото ни прави снажни.

През колко стръвни зими и до днес
пренасяме товара си човешки...
Да съди който ще, но и злочест,
ще ми прости тревата всички грешки.

В ухание от нежен хлорофил
лице заровил във калта, ще зная,
че на косената трева съм бил
един от синовете й докрая.

AISTHETIKA*

Не знам защо съблече се Лучия**.
Мъжкари трима лочехме вино
зад дюните, далеч от гюрултия
и дъх на плажно всякакво масло.

Заровен в пясъка, уж тих и кротък,
облещил беше първият очи
и с облик на разгонено животно
на екс изпи я цялата почти.

Полъхна лек ветрец в тревите сухи,
обви ни облак адска мараня;
ний с втория обущата изухме
и рече той: "Божествено! Жена!!!"

"Е да, жена - ехидно отговорих, -
ала, приятелю, не е за нас!"

То сякаш Господ гледаше отгоре
и даже ни се смееше на глас.

Бе гола там щастливата Лучия,
извиваше се гъвкаво без свян;
като моряк, останал без гемия,
за миг и аз усетих се пиян.

И гледах я как се отдалечава
по пясъка, обърнала ни гръб,
и гола на морето се отдава -
сълза, отронена от спомен скъп.

_____________________________

* От гр. естетика - наука за прекрасното.
** Името произлиза от лат. lux, lucis, което ще рече "светлина". Бел.м., Jores.