Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 20 август 2016 г.

Ars Poetica - САМОТНИЯТ ПАРАШУТИСТ

САМОТНИЯТ
ПАРАШУТИСТ
  
Увиснал в маранята на августовския ден,
с буза, подута от зъб развален,
бях последният от групата храбри скачачи –
любители на парашутизма, и значи,
обвързан, опасан, замотан в ремъци и въжа,
под копринения купол висях си ей тъй в небето.

И докато ония приятели
там долу под мен
кацаха щастливи върху рохкия чернозем,
тревожно си се реех като една перушина,
обзет от еуфория поне за петима
и от подъл, смразяващ, отвратителен страх,
че е възможно да не съм като тях,
че може би участта ми е никога да не слезна
в тая зейнала под нозете ми ужасяваща бездна.

И тогава неочаквано чух,
разбира се, не Светия Дух,
а свистенето на голямата транспортна машина,
която пла-а-авно зави над главата ми и замина
н
а
д
о
о
о
о
о
л
у
към грешната, многострадалната черна Земя,
към цялата суета на материалния свят,
и – усетил се безтелесен,
в онзи сюблимен момент
се сепнах нелепо:
А какво ли ще е без мен?

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

 
Plovdiv, 7 avg. 1990 – edited 21 avg. 2016