Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 30 май 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (151.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (151.)


  Светът е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе разни роли... Шекспир (1564-1616) 

  13.08.1998. ПЪПЪТ НА ВСЕЛЕНАТА

 Току-що допрочетох книгата на Михаил Топалов - Памукчиев "Срещи с Буров". И преди съм чел по нещичко от тези беседи за България и българина, поразява ме до каква степен си съвпадат мои си лични открития по тази тема с преценките на този гений, вагабонтин в бизнеса, но наивник в голямата политика, както се самоокайва. Твърде истинен, твърде жизнен. Никому той не целувал ръка, ала и пред никого не коленичил; единствено респект изпитва към фикция, която зовем Българска нация. За да си достоен, длъжен си да цениш корените си, рода, традицията първом тези три неща; после вече идат жизнелюбие, преклонение пред жената, пред анонимния Малък голям човек – и пак фикция! – който като библейския Адам е подвластен на съдбата, но се съпротивява, върви срещу течението и понякога даже успява в тази своя борба.

  Циничен, наблюдателен, самовлюбен – това е Атанас Буров; би трябвало да ми е противен, а се получава тъкмо обратно. И той бъбри за нуждата от учители на този народ, за продажността и мекошавостта на родната интелигенция. 

  
14.08.1998

  Вчера целия ден работих сам по колата. Майсторът, когото съм наел, тънкостите знае, а работата му не харесвам. Три четвърти от ремонта по колата сам си върша. И хич не ми тежи, нали го правя за себе си! Този човек обаче с едно ме отвращава: не се научил да се труди съвестно. 

  Банкерът Атанас Буров, както го представя Михаил Топалов (Михо Памукчиев)*, е проницателен психолог, ала за какво му е цинизмът, отчайващата му провинциална дебелащина? Слабостта към невежия доверчив народ и безскрупулността у Буров се съчетават в южняшкото му – тип общобалканска версия, жизнелюбие. Гений на прозорливостта, интересчия, но и способен да прави жестове. Такъв чешит, колкото и изпечен психолог да е, не може да е друго освен слуга в храма. Роден през 1875 г., кажи-речи, връстник на прадядо ми Ненко Ангелов Керемидов от Калугерово, банкерът Атанас Буров излъчва манталитета на тип българин, изскочил над общото ниво с разума си, каквито са повечето от стопанските и политическите ни дейци в тези сто и двайсетина години обновен национален бит след Руско-Турската война. Такъв е Христо Ботев, такива са и Петко Славейков, Стефан Стамболов, Захарий Стоянов, Георги Раковски, Георги Бенковски. Единици са достолепните ни личности, на всяка крачка в нашата история са потни, напористи шаячни характери. И защо? Защото у нас черквата не била на висотата да възпитава у този народ уважение към самия себе си, но не, не грандомания, ами уважение към ближния; не подмазвачество, а типичното наше гостоприемство, само не подлагане на гръб. Хищничество, завист, чалга, безогледна простотия и невежество – това ли е днес българинът? Разбира се, че не; но защо всяка издрапала над този кротък народ особа успехът, властта и славата така бързо я развращават!

  Любувам се на майстора тенекеджия. Да, бе, майстор! Точно колкото съм римски папа! Хем му калпава работата, хем не спира да се фука. Жилави са бурените. Колко десетилетия вече нашата крива нива буренясва, боричкат се плевелите, бият връх, задушават плодното начало, което носим като нация. Равенство пред закона?... Ами да. Но защо ни е чувството за еднаквост, когато сме толкова различни по качества, сръчност, характер! Да имах пари, не бих никога опрял до самозванци в каквото и да е. Самозванеца по това ще познаеш – натиска се да го признаят. Театърът, който разиграва пред нас, иде да внуши: "Ехо, тук съм. Вдигни ме! Вдигни ме, изтупай ме от прахоляка, да видиш колко съм си хубавичък!"

  При всичките му положителни качества, Буров (1875-1954)** си е духовно джудже. "Аз-аз-аз!" – изпълва размишленията му, спомените, коментарите му. Е, хайде, като сам си се възприемаш за пъпа на вселената, защо ти е цинизъм, а и твоята показна дебелащина какво трябва да каже! Киприш се срещу всички ни като дебелак, който пробва да се кипри в розово трико на прима-балерина, подига се на пръсти, оппаля-я, па де дьо, па де троа, ма шер ами! Ама защо ти е целият цирк? Да ме шашнеш? Да разбера какъв си герой, колко извън мерките и правилата си може би? Ами не е ли точно това откатът в муцунката на стаилото се у теб зверче, гримаса на комплекса за малоценност? Инак – ако не се перчиш толкова явно, току-виж не съм забелязал колко си ценен за моята бедняшка България. Даваш ми още един аргумент в защита на смирението, белег за истински стойностния мъж. Иисус да не беше Смирение, каква ли би била Любовта Му!

  И хитрият Буров, философстващият Атанас Буров неслучайно сред великите ни българи поставя Панайот Волов***, доброволно отстъпилия пред халата Бенковски. В нравствен план дали има кой от нашите българи днес да разчете посланието на жеста! Волов по такъв начин съхранява предимствата на духовното като образец за всички нас тук, обикновени българи, останали въпреки униженията при корена си.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 30 maj 2020

Илюстрации:
- Банкерът с любимата Смарагда.
- Култовата за далаверите сграда.
–––
* Михо Памукчиев (1921-2011) с псевдоним Михаил Топалов.
Михаил Топалов
 вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%A2%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2
** Атанас Буров – български финансист, филантроп, дипломат и политик от Народната партия, после в Демократическия сговор.  Министър на търговията, промишлеността и труда, на външните работи и изповеданията. Вж. https://www.youtube.com/watch?v=HVGSw2FUf1A&feature=emb_logo&fbclid=IwAR2aBx0rU1J0PkH3NbNSiFCyKFTIqqgDgoGnITFUqOIdP_M1TRfKx3bSROc
Панайот Волов
*** Панайот Волов (1850-1876), 
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D1%82_%D0%92%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2 Бел.м., tisss.