Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 21 февруари 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (69.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (69.)

  "Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце"  Из Притчи Соломонови, Библия

  24.05.1999.
  Дъждовно. Сиво. Спокойно. Митологизирах го този мой дърводелец и баща; противопоставям простосърдечната му кротост, умението му да живее с чест, избикаляйки вълчите глутници от самовлюбени грандомани, забравили, че – както е писано в Стария завет, "с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш". Първородният Каин като убил брат си, нима всички сме Каиново семе, или така им изнася на мъдреците, сътворили библейската космогония – нали гузният лесно се управлява! Да ходим наведени, гузни, па макар и заради греха на някого, преди нас минал през света, грешникът, си отишъл, а грехът му крещи за възмездие и над твоята глава.

  Не се вслушвам докрай в стила на баща си, не избикалям глутници; встрани съм от глутницата, но внимателно опитвам да разбера какъв е този начин превъзходен човешки материал да бъде съсипван от идиотска самовлюбеност. "Когато те корят, мразят или изричат неприятни думи – съветва римският стоик, роденият през 121 г. Марк Аврелий иди при душите им, влез вътре и погледни какви са. Ще видиш, че не трябва да се притесняваш, задето смятат еди-какво си за теб. Напротив – трябва да се отнесеш благосклонно към тях, защото са ти приятели по природа." И вече в следващо разсъждение: "Едни и същи са циклите на Вселената. Или във всеобщия разум има инициатива за всичко – и ако това е така, приеми произтичащата от него инициатива. Или след първоначалната му инициатива всичко останало ти е дошло като последствие... Изобщо, ако има бог, всичко е наред. Ако има само случайност, недей и ти да постъпваш случайно"*. За човеколюбие е думата: гадът, като си ръси гадостите насреща ти, длъжен си да го обичаш. Фантастично!


  Обаче аз не съм Марк Аврелий. Аз съм само простосмъртен пловдивчанин, син на простосмъртни пришълци тук, внук на простосмъртни, правнук и праправнук пак на простосмъртни; даже почти целият ми перущенски род, а и моят прапрадядо Ангел, като кмет на Калугерово, са клани според ислямския ритуал: насред селото. В рода може да имаме храбри хора, но богопомазани не знам да сме имали. Лесно му било на императора Марк да бъде великодушен. Ала понеже аз съм син на най-обикновен дърводелец – прост дърводелец както Йосиф, съпруга на Мария, затова и изглежда съм хипнотизиран от онази сцена, кога "Иисус изгони всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите** и пейките на гълъбопродавците, и казваше им: писано е: домът Ми дом за молитва ще се нарече, а го направихте разбойнишки вертеп***. Вижте ги! Те са вътре в храма, шетат като тлъсти плъхове в светилището на нравствеността. Звучните им гласове се носят от амвона на нашите национални и регионални медии. Самоуверените им осанки говорят повече от устата им. Каква вакханалия на духовния разврат! А ние? О, ние не бивало да постъпваме случайно. "Лицето на врага ме поразява тогава, когато видя колко много прилича на моето", твърди поляк-антифашист**** в един от любимите ми афоризми. Тези там не са ми врагове. За да са ми врагове, трябва да откривам у тях поне известна нравствена стойност. С жаба не се воюва, нали! Но май започвам да пиша с апломб, та спирам дотук по тази тема от днешния ден.

  Четох от Хашековия роман за войника Швейк, да си оправя настроението. И значи, школникът Марек и свръзката Швейк. Какъв тандем, леле! Накъдето да обърнат очи двамата арестанти, кръшкачи от бойното поле, каквото и от онази страшната военна месомелачка на Австро-Унгария да попадне в обсега им, превръщат го на пух, дреб и кокоша перушина. По-друг е ключът на чеха Ярослав Хашек – да покаже фарисея смешен, та и жалък в напомпаното му самочувствие, и то е далеч по-жизнелюбиво от библейския образ на онзи Иисус с бича. По-готино е. Древните елини неслучайно наричали комедията божествен дар, ценят я като венец на литературните жанрове. Когато обаче ние пристъпваме в сферата на нравствените резолюции, единствено подходящ е строгият тон. Хуморът, шегата или майтапът е средство, инструмент за очовечаване. Но в библейските текстове не срещам и сянка от хумор, дори ирония не срещам: нима е случайно? Строга любов царува сред изсечените в гранит закони на съвестта.

  Като технология на стремежа към власт, партаецът по манталитет и по стил в най-категорична форма окупира правото на човека да говори от името на унижените и оскърбените. Максим Горки например. Като свършил задачката, която партията му определила, същата онази партия го извади от шахматното поле – неговите хора го отровиха, щом си свърши слугинската работа и взе да става досаден за праведните и фанатиците на властта, досадно честен, доколкото сам е можел да проумее какво всъщност представлява държавата на "строящия се социализъм". Това присвоено право, разбира се, не може да бъде елиминирано по друг начин, освен като нежно отстраняваме от себе си приятната представа, че сме единствените посветени сред диваци наоколо. Дълъг ще е този процес. Призовавам спомен за един мълчаливец, един Авел – моя баща: вадя го от гроба и – както Христос със силен глас извикал: "Лазаре, излез вън!" – така и аз: възкресявам този малък човек в неговата велика човешка слабост и уязвимост срещу настървените фалшиви праведници.

  Обществена тайна е, че Великото народно събрание от 1990 г., когато бе писана новата Конституция на нашата България, бе съставено от четиристотин народни представители, триста от които – бивши или действителни членове на БКП. Да, но останалите стотина? Ако не били мекерета или свои хора на бившите управници, останалите стотина били същински наивници. Присъствието им не е решаващо,ами е колкото за цвят, колкото да легитимират (да узаконят) стремително изкачващите се към върховете на властта разпилели се из новооглашените партийки емисари на истини от последна инстанция, най-често – доскорошни комсомолски функционери от втората-третата редица в партийната номенклатура на Партията, възпитаници на идеологическите школи в СССР или Тодор-Живкова България. Именно тези бяха (и още са – добавям, докато преписвам в буквалния и преносния смисъл тази нощ на 14 септ. 2006 г. текста, писан отдавна) кресльовците-антикомунисти от първите дни, месеци и години след онзи Десети ноември. Вгледате ли се в стила им, ще откриете очевидното: ами те говорят, както ни говореха отвисоко, размахвайки назидателно пръст, някогашните партийни секретари на БКП.

  Празник ти е днес, татко, Празник на светите братя равноапостоли в Българската култура Кирил и Методий. Аполитичен си бил. Вятър...! Само че как да ти отнемат думата, като в мълчанието ти е присъдата на обикновения българин над разните шарени-марени гьорги-джагаровци, гьорги-алексиевци, гьорги-петровци, току-що станали от масата, където пак са вечеряли с Господ.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 21 fev. 2020

Илюстрации:
- Най-любим представител на българите от България.
- Когато се наливаха основите на демокрацията у нас.
___
* Марк Аврелий, "Към себе си", изд. 1986, с. 105.
** Които обменят пари (чеинчаджии).
*** От Матея, гл. 21.
**** Станислав Йежи Лец, "Невчесани мисли", изд. 1968 г., с. 14. Бел.м., tisss.