ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (342.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (342.) 

  Коефициентът на интелигентност при разгневената тълпа е равен на коефициeнта интелигентност у най-тъпия от тълпата, разделен по броя на събралите се тъпанари. 

  Тери Пратчет (1948-2015)

  13.01.2003. СЕНТЕНЦИИ

  Към сборник, наченат по автобусните спирки на Пловдив, докато съм чакал клиент да ме наеме като частно такси по улиците на града и извън него от пролетта на 1994 г.

  Приятелството укрепва в противоречията; враговете обикновено мислят еднакво.

  Теорията доказва, практиката опровергава.

  Стройните теории са като захарен памук – радват окото, сладнят на езика и винаги наблизо бръмчи панаирджийска въртележка, виенско колело и палячото там е вожд.

  Егоизмът на плътското желание – "Аз... и никой друг в твоите очи, в твоето сърце, в твоите желания"... И откъде-накъде?!

  Всико може да се докаже, но не всяко доказателство заслужава доверие.

  Пред "Повярвай ми" предпочитам "Ако щеш, вярвай".

  Щастието е, докато се стремим към щастието.

  За крадеца всички са крадци, готови да крадат, стига да им се отдаде случай. И това е неговото наказание.

  Някои илюзии са толкова ненаситни, че обсебват съзнанието на цели поколения.

  Настояваш, че мечтата ми е неосъществима. Е, точно затова толкова държа на нея!

  Невежеството в повече случаи се маскира с множество патетични празни приказки.

  Няма такива знания, които могат да компенсират липсата на домашно възпитание.

  Неясното е далеч по-богато на образи, чувства и послания от яснотата.

  Докато селото се занимава с кокошкаря, вълци разграбиха цели стада и покъщнина.

  Понякога у нас Следствието служи, за да оправдае Прокурора, престъпил закона.

  Доживяхме клоуни от политическия цирк да бранят националното ни самочувствие.

  Те не спорят, те се дразнят.

  За да си запазиш достойнството, когато губиш, необходим ти е характер.

  У нас тези, които говорят от трибуната, нямат нищо общо с онези, които мълчат.

  Стремят се в теорията им всичко да е пълно и равно, а тя излиза все по-плоско.

  На мълчащия народ няма как да му отнемат думата – ей този проблем медиите още не са успели да решат и това е всъщност най-големият проблем на манипулаторите.

  Защо красивото, което е тъй мимолетно и крехко, ме изпълва с печал, но представя ли си пируетите на трътлеста дебелана като балерина на един крак, ми става весело?

  В мъглата от обещания разумът вижда по-ясно истината.

  Посредственото има свойство винаги да се обединява в колонии, да се разклонява като коралов риф, като ракова метастаза.

  Като съсипят всичко около себе си, захващат сами да се съсипват.

  Лъжата също ферментира и зрее, и винаги накрая е оцет.

  Любовта отваря хоризонти там, където озлоблението на праведниците ги затваря.
  
  По телефона говори, заел като гвардеец стойка мирно, и разбирам: отсреща е човек, който много яко го притеснява. То е есенцията на войнишката служба, между другото.

  Талантът стои някак самотен, липсва му умението да се слива с околната среда.

  В грохота от ръкопляскания след тържествена реч отеква общественото лицемерие.

  Открих, че най-жестоките, най-непоносими истини се съобщават с уморен тих глас.

  Трибуната в парламента е място, където парвенюто лъщи в цялата си наглост.

  Най-достоверният свидетел на престъплението не е пострадалият, а престъпникът.

  Да узнаеш що за човек е, накарай го да излезе извън кожата си, да ти се озъби.

  Двубоят между Добро и Зло не се решава по площадите, нито по фронтовите линии, а във вътрешните пространства на душата.

  Все пак не били чак толкова лоши – личи по гузните им лица и жестове.

  Чучелото у нас броят за национален герой от съпротивата срещу бившата власт.

  04.02.2003.

  А може би Злото цели точно това – да си разпилееш силиците по дребни цели, да се мориш с лаещ дребосък и градински плашила далече от разкоша на царския му палат.

  Разпродажбата на всичко построено от две поколения в България тече успешно под девиза "Да се изравним с останалите народи в Европа! За по-висок жизнен стандарт!"

 Расте броят на говорещите, а няма кой да слуша. Това е разцвет на комуникациите!

 Умен ли си, прави се на щурав или на глупендър, да не те набележи властта за враг!

  От време оно бъркат "умен" с "хитър". Умният търпи удари, хитрият се изплъзва.

  Противното, когато стане принципно положение, не е чак толкова зле. Свикваме му.

  Щастлив е само онзи, който е в съгласие със собствената си природа, със себе си.

  Съвестта можеш и да приспиш, да я удушиш, но не и да я дресираш, за да ти служи.

  Собственик на вестници*, чиято баба сам сочи за пример, не успяла да го възпита.

  Мазното непременно придава известна лъскавина, блясък на пейзажа.

  Наглостта се предлага във все по-човеколюбив образ; и това е някакъв вид успех.

  Известни лица, които често канят да ми говорят по телевизора у дома, дотолкова са се изпразнили от съдържание, че горките просто няма как да ми слязат от полилея.

  Много кукли на конци... и ето че май разконцентрираха режисьора. Бунт на куклите!

  Лошото не е, че искал да говори, а че освен да говори, иска да те държи за ръка, пък и настоява да го гледаш право в очите.

  Някои загуби водят до ужасни придобивки.

  Понякога преди старта Следствието изпреварва с две обиколки Престъплението.

  Изгубил мила Евридика
  припреният от страст Орфей,
  но любовта му пак я вика,
  че без любов не се живей,
  че без любов не е възможно
  човек да разбере света –
  живота, нощите разкошни
  и бездните от самота.

 15.02.2003.

 Посредственото все е налице,
 а тайна Мъдрото прикрива –
 спокойно като езерце...

  13.03.2003.

  Преди седмица – на 7 март, с куршум в сърцето убиха назначения бизнесмен Илия Павлов, осми по богатство** в бившия соцлагер. Съседката Василка Даскалова от А вход на блока ни тази сутрин ми каза, че преди два или три дни било погребението на Митьо Чомпала***. Отиват си един по един от света на живите моите герои, героите на тези записки. Вчера в Белград още една показна акция: екзекутиран Зоран Джинджич, вторият по власт лидер на днешна Сърбия. Светът е настръхнал с предусещането за война в Близкия Изток. САЩ и Великобритания са струпали 250-хилядна въоръжена до зъби армия около Ирак. Промените все по-бързо въртят онова прословуто колело на Историята. Нашата България се мята по вълните на разбушувал се океан страсти.

  А тази История с главна буква е всъщност нашият живот. Изкушава ме представата за митаря-хронист, който записвал подвизите на великия си фараон. Фараонът не ме интересува, но виж, митарят, вдигнал за миг очи от влажната глинена плочка и зареял поглед, опитва да проникне в бъдещето сякаш, та този писар, така оскъдно облечен и положил върху коленете си папируса с египетски йероглифи, го виждам великолепен, виждам го окъпан в сияние.

  Опитвам се къде с по-обикновени думи, къде пообъркан от случващото се наоколо в отрязъка от моя живот, да опиша лица и събития, жестове и мимолетни настроения, та по този начин да се знае как сме живели, какво ни е огорчавало, какво ни е радвало и какви ни били мераците и надеждите. А отправящите се един след друг в небитието надявам се да продължат да ни учат на добро и зло, на редно и нередно.

  Суета е всичко, но леле... колко е приятна суетата, когато си жив и имаш желания!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 23 noe. 2020

Илюстрацията горе: Пловдив през 1940 г.

- 18-годишните Кирил и Ончо пред мебелната работилница.

___
* Петьо Блъсков (1950).
** Изчисляват го в американски долари на милиард и половина.
*** Димитър си отиде на 67-годишна възраст, борчето Илия, ако се не лъжа - някъде около четирийсетте (1960-2003). За мен обаче Митю Чомпала е по-важен, че зася три дръвчета пред блока ни. Бел.м., tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (341.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (341.) 

  Коефициентът на интелигентност при разгневената тълпа е равен на коефициeнта интелигентност у най-тъпия от тълпата, разделен по броя на събралите се тъпанари. 

  Тери Пратчет (1948-2015)

  12.01.2003. ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ

  Не една кръгла нула живее със самочувствието, че е орбитата, по която се движат Земята, Слънчевата система и дори цялата Галактика.

  Защо медиите детайлно ни занимават със здравето, капризите и семейното щастие (нещастие) на заможния престъпник и на простака-чалгаджия, надълго и нашироко ни занимават със сексуалните щения, личните проблеми на невежеството и напъните му да изглежда титан на духовността? Защо така държат да сме осведомени подробно за проектите, възгледите на самодоволния ни бизнес-елит относно живота и космоса, за неговата чудесна представа що е чест, честност, национално достойнство?

  Представящ се за травестит, иначе нормален манго с изрусена коса и козя брадица тип катинарче се е изтегнал надупен под надпис "Ах, как боли!" срещу лобното място на Васил Левски в днешна София, монтирали го на скромен триметров полиетиленов афиш върху фасадата на отсрещната сграда точно срещу мястото, където Апостолът изпуснал последния си дъх в греховния ни свят на тарикати и политически клоуни. С удължения си полов член и изрусени мигли адашът на Левски от Костинброд е кумир за младежта у нас благодарение не на таланта си, талантът всъщност означава мисия или артист, натоварен с нравствени послания. И това медиите ни представят за връх в изкуството, Боже мой! Кога ще слезеш, Боже мой, да си прибереш вересиите? Нима глупакът, дето го изтипосали надупен срещу паметта ни за Апостола е нещо виновен?

  Заможните чичковци и лелки, които се появиха изпод закърпеното одеялци на Тато, и всъщност харчат парите на нацията и движат бизнеса на демократичната България, къде всъщност ги стяга чепикът? В Тодор-Живкова България този тип хора се криеха, понеже заможният по онова жестоко време не бе изнаглял дотолкова, да си въобрази за нормално да краде и лъже, да лицемерничи, да бъде подлец спрямо собствения си народ в такива мащаби. Партайците от старата им гвардия умееха да спазват някакъв тон на благоприличие пред публиката и света. В делата си бяха пак хищници, ала към нас, нацията, проявяваха известни задръжки, спазваха някак си прилично поведение.

  В редакцията на многотиражния пловдивски вестник "Марица" ми изгря въпросът: ако сред тези тук работни пчелички влезе Иисус, дали биха го забелязали? Открихте ли единствено с кого не се гаври, не се подиграва циничният клоун? Но нима толкова трудно е да се разбере! Мазното леке непременно е около паницата с тлъсти мръвки.

  Когато медиите всеки ден ти навират в очите "подвизите" на престъпния свят, това съвсем не е сърцевината на проблема. Невежеството най-често е бъбриво и хленчи, тъй че това се очаква от нас – да бъбрим глупости и да хленчим. Така същественото се размива в подробности.

  От друга страна щом разбогателите се мародери още не са побягнали от България, за да консумират на спокойствие награбеното на някой луксозен остров сред океана, значи още има какво да се краде от Отечеството, драги смъртни българи. Интересно, кога лъганите ще спрем да вярваме в благите намерения на самодоволния лицемер, който уж ни защитава и се грижи само за нас.

  13.01.2003. 

  В Република България Следствието се занимава със следователя, ала не толкова с престъпилия закона. Зад някои ухилени самодоволно маски се крият злостни образи на класическата трагикомедия. Бедстваща интелигенция и преуспяващи престъпници са две страни на една и съща монета.

  Оптимистичната ми прогноза е, че нацията ни е в състояние да понесе далеч повече лицемерие, без да се изненада. Онези, които гъвкаво кършат стройна снага на парада на Демокрацията, нямат нищо общо със загиналите за България.

  Най-унизително е, когато мафиотския бос да го посрещат бедните и унижените като благодетел на народа. Престъпникът имал трудно детство, израснал в лоша семейна среда, научили го да убива поради зле стекли се обстоятелства. Е, в това отношение очевидно ние, изнудваните и ограбените, сме далеееч по-добре от него. Горкият той!

  И настана времето за Голямото плюскане. В гладната зима на т.нар. демократически преход чудесен човек, артист и бохема световно известен с умението си да приказва мъдро и увлекателно лакърдии по медиите*, събра да нахрани столичния т.нар. елит. За целта тържествено бяха внесени в залата на ресторант "България" 12 (дванайсет) прасенца-сукалчета, току-що опечени, с хрупкава кожа и лимонов резен в муцунката.

  "Бедни ми, бедни Македонски, защо не загина при Гредетин!" – би възкликнал Иван Вазов, да беше зърнал пира на официално яко издокараните празнично развеселени, одухотворени от скъпите вина и подбрани ракии "народни любимци". Колко красиво изглеждаха те за простосмъртния столичанин, за възрастните мъже и женици, които, зъзнейки зяпаха отвън през огромните витрини на ресторанта! Проспериращи родни бизнесмени, красавици, политици, веселяци, спортсмени, хора на изкуството, всички сбрани там от находчивия благодетел, ги обединяваше в онзи сюблимен миг яденето, пиячката, всемирната любов и благоденствие, граждани на чистата и свята Република България. Дотук всичко харно, но да вземе умен човек** да увековечи, да запечата на видеолента пищната идилия на посредствеността. Ах, каква дързост! Кой от елита да проумее, че този именно лъже-елит го заснемат, за да го кепазят и споменават докато е жив, цъфти от щастие? Скъпи модни костюми, златни ланци, плюс кръста на Иисус на шията обесен, физиономии, обветрени, получили приятен загар по най-луксозните курорти на планетата! Ай каква по-добра реклама, че Демокрацията у нас прогресира!

  Завъртяха ни репортажа по време, когато бяхме най-изгладнели, най-опърпани, най-окаяни в дрехите си, купени от магазинчета за вещи втора употреба – само дето не го нарекоха Пир по време на чума този репортаж. Така и не проумя нашият българин, че елитът именно за нас денонощно работи, мъчи се и хаби нерви. И си мисля – добре е от време на време, особено преди избори, да ни го пускат това репортажно филмче с плюскащите първенци и любимци на държавата ни, та белки усетим най-сетне каква е жалката истина и колко велика е манипулацията, на която сме всинца тук подложени!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 22 noe. 2020

___
* Купонът бе уреден от световноизвестния Вежди Рашидов. Присъстваха Жельо Желев, Слави Трифонов, певачката кака Пена, издигнала се до класна софийска проститутка, стойностни хора от артистичния свят, или дето се вика, накуп бе цялото кралско войнство - от бащите на нацията до смешници и най-преданите сред приятелите на мафията в България.
** Идеята да се завърти повторно филмчето по телевизията, мисля, е на публициста Явор Дачков, понеже и преди това го показаха това филмче, но именно чрез тв-предаването "Гласове" на света беше обърнато внимание каква велика наглост е била увековечена. За което пък в "Шоуто на Слави" два месеца бълваха змии и гущери срещу Дачков, подиграваха му се по свойствен начин или маниер, както казват французите. Бел.м., tisss.