7 avg. 2007
ЗДРАВЕ, КЪСМЕТ И ВСИЧКО ОСТАНАЛО!
– Много сте мила. Вероятно не го заслужавам, но посланието, което чета по-горе, е страхотно. Най-обикновен съм, а и при това в неособено приятна възраст. Благодаря благодаря, благодаря!
– Ай сега, на Вие ли минахме! Всички сме единствени и необикновени, възрастта е нещо относително, повече от Айнщайн дори!
– Виждам, аватар на Лъвица; може би е сродно усещане за живота, ако се вярва на зодиака, плюс самочувствие. Добре, че самоиронията ме спасява донякъде.
– Помня. А картинката е чудесна.
– Ами що мина на официален тон?
– От само себе си станало. Не съм го мислил специално... Имам смътна представа за теб. Може би жена, може би с усет към абстрактното в идеални пропорции, може би умен събеседник.
– Да ти кажа честно, представата ми за мен е повече от смътна. А за мислене да не говорим: ни абстрактно, нито конкретно, опитвам да слушам тишината, но не успявам много-много. Важното е, че се старая. За събеседник ме бива, защото слушам... Ама и питам после! Това е отгоре-отгоре информацията.
– Ще ми е приятно да зададете някой, да речем, много неприятен въпрос.
– Няма неприятни въпроси! Има отговори, които ти е неприятно да дадеш.
– Виждам, пак съм смесил "Вие" с "ти". А пък не знам на какво се дължи. Днес ми е възлов ден*, или съм си внушил. Нищо особено не се е случило, и точно това леко ме притеснява. Като затишие пред буря.
– Няма значение, граматики разни! Обаче въпрос ми дойде на ума: Защо в своите текстове качваш твои снимки от разни години? А и как нищо особено не се е случило! Излязъл си за пореден път от небитието, имаш нова година пред себе си – това нищо ли е?
– Мисля, че идеализираш. Много е хубаво, за да е вярно.
– Що! В природата нещата са ясни. Затова природата е добро нещо и животните в природата са добро нещо. За човешките недоразумения не съм отговорна, но се знае, че истинските неща са красиви.
– Говорим за човеци, драга кокетке!
– Човеците страдат заради собствените си грешни представи за себе си и мястото си под Слънцето.
– Тъй е. Раят е, когато при нас Плът и Дух се обединят в прегръдка. Тогава Бог или Божественото слиза при нас и ни изстрелва в Небесата.
– Те не са разделени, ние ги разделяме. А Божественото си е у нас, само че ние не търсим Божественото.
– Надявам се, с теб нямаме такъв проблем, наясно сме. За съжаление не са много мъжете и жените, които го знаят като че ли.
– Нали затова има развитие! Всеки по пътя си... и тъй до крайната цел.
– Виждаш многолюдието около мен.
– Какво многолюдие?
– Ами никакво.
– Тоест... сам си?
– Обитавам сам манастира, но виртуално живея с илюзията за чаровното момиче, което знае, разбира се, защото вероятно ме е усетило! – но какво от това, че няма да съм с момичето като мъж с жена. И ето, ти успокояващо ми казваш: "Божественото е разкошно, когато е останало само мечта". Явно е, че съм се превърнал в Петрарка. И въпреки това, а може би точно затова, смятам се за щастливец.
– Ей-ей! Кой ти пречи да си осъществиш мечтата?
– Нощем обикновено се приспивам с образа и духа на момичето, което през деня избягвам да погледна, по коридора се разминаваме двамата с наведена глава или тя ме прострелва с поглед. Споменал съм го и това някъде из тези есета. Седна веднъж до мен, не смеех да дишам, а като свърши служебната ни сбирка, изстрелях се първи да си вървя от онази стая.
– Като мъж от ХІХ век. Щом я харесваш, какъв ти е проблемът? Тя вече знае!
– Опасявам се да не си разпилея илюзията. Става дума за бяс, за енергия, която се опитвам да не избие на повърхността. Изпращам й по училищната чистачка цветя за Осми март, прислужницата ми казва как грейнала, а аз измърморвам: "Аха! Е, добре!" Такива чешити не се срещат всеки ден, но какво да сторя, като тя е доста време подир мен родена, и значи, усещам, че може да направя някоя щуротия.
– Ей това ще ни умори! Не смъртта, а предразсъдъци, с които цели сме обраснали. Важното е да знаеш какво желаеш, тогава нямаш проблеми, щом като желанието ти не накърнява свободата на отсрещния.
.jpg)
