tisss: 09/04/24

сряда, 4 септември 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1635.)

7 avg. 2007

ЗДРАВЕ, КЪСМЕТ И ВСИЧКО ОСТАНАЛО!

– Много сте мила. Вероятно не го заслужавам, но посланието, което чета по-горе, е страхотно. Най-обикновен съм, а и при това в неособено приятна възраст. Благодаря благодаря, благодаря!
– Ай сега, на Вие ли минахме! Всички сме единствени и необикновени, възрастта е нещо относително, повече от Айнщайн дори!
– Виждам, аватар на Лъвица; може би е сродно усещане за живота, ако се вярва на зодиака, плюс самочувствие. Добре, че самоиронията ме спасява донякъде.

– Смених си картинката просто, не помниш ли имена?
– Помня. А картинката е чудесна.
– Ами що мина на официален тон?
– От само себе си станало. Не съм го мислил специално... Имам смътна представа за теб. Може би жена, може би с усет към абстрактното в идеални пропорции, може би умен събеседник.
– Да ти кажа честно, представата ми за мен е повече от смътна. А за мислене да не говорим: ни абстрактно, нито конкретно, опитвам да слушам тишината, но не успявам много-много. Важното е, че се старая. За събеседник ме бива, защото слушам... Ама и питам после! Това е отгоре-отгоре информацията.

– Ще ми е приятно да зададете някой, да речем, много неприятен въпрос.
– Няма неприятни въпроси! Има отговори, които ти е неприятно да дадеш.
– Виждам, пак съм смесил "Вие" с "ти". А пък не знам на какво се дължи. Днес ми е възлов ден*, или съм си внушил. Нищо особено не се е случило, и точно това леко ме притеснява. Като затишие пред буря.
– Няма значение, граматики разни! Обаче въпрос ми дойде на ума: Защо в своите текстове качваш твои снимки от разни години? А и как нищо особено не се е случило! Излязъл си за пореден път от небитието, имаш нова година пред себе си – това нищо ли е?

– 1) Тези картинки би трябвало да демонстрират, че съм си същият и може би вид претенция от моя страна. 2) Шумните места ме натъжават. Виж, нов и мил ми е всеки Божи ден, особено когато вън е студено, мъгливо, дъждовно тихо.

– Момичето с виолата, което се появява едва след четвъртата минута в записа, ми направи впечатление. И после късото й солово изпълнение преминава в дует с мъжа-цигулар. Това наддумване на двете виоли ми се видя разкошно. Виж каква дяволица! Къде ги тези жени?

– Значи, не си слушал Яни? Можеш да наваксаш, невероятна му е музиката!

– Слушал съм го, ала с времето са ми се смесили нещата с други добри музиканти. Говоря за период от три-четири години за мен лично, когато за пръв път слушах този грък. И тогава пак някой ми го препоръча, това си спомням.

– За него мога да кажа само едно: не пипнат, а прегърнат от Господ!

– Мислел съм си напоследък на коя от моите познати ми напомняте. Представата ми съвпада с колега, която до две години работеше като шеф в софийско училище.

– Не вярвам да мязам на някого, особено пък на персони, дето са били шефове, и то в училище.

– Зодия Лъвица, тъй ли? Или бъркам нещо!

– Да, нещо като Лъвица.

– Само Лъвица може да бъде такава: търкаля се отляво-надясно, после отдясно-наляво и чака друг да й свърши работата.

– Не позна! Поради вселенския ми мързел гледам да си свърша работата тутакси, за да мързелувам после на воля.

– Обичаме си котешкия живот, нали?

– Че ако не ние, кой друг!

(На монитора се появява самата София Лорен, та се налага да уточнявам.)

– Така и не разбрах какво пробва да ми пратиш. София Лорен за една вечер ли?

– Тя да служи за подарък? Я помисли пак!

– Учудих се, понеже е от онзи рядък тип жени, дето цял живот няма да ти стигне да им се дивиш и да ги любиш.

– За нея трябва да се воюва. Ама не със съперници, а със себе си.

– Това са неприятни сражения, да знаеш. Но не си мъж, да знаеш мъжките мераци.

– Мъжките мераци се отразяват на жените. Не е нужно да сме мъже, да ги знаем.

– Па и не ми се случвало да преследвам. Като сестра по зодия, това ти е известно, нали? Лъвовете не преследват. Чакат, дебнешком свити в храстите.

– То е излишно. Когото ти е писано да срещнеш в живота, ще го срещнеш.

– Права си, абсолютно. Но все пак си от другия пол.

– Е, и какво от това?

– Много неща. Първо, блендата е различна. Вие сте интуитивни същества, обичате дреболиите, умирате за изящни малки нещица, за разлика от сухата ни рационалност. Добре, че ви има да облагородявате дивата ни природа на напористи мъжкари.

– И поради нашата интуитивност няма как да сте скрита картинка, нали?

– Не е тъй, но що да ти развалям илюзията!

– Е, не би могъл поради едничката причина, че не съм се илюзионирала (показала) по отношение на вашего брата досега. Късмет, а?

– Май си права, ама то важи само за хубавите интелигентни жени.

– По-скоро за онези, които си спомнят опита не само от този живот.

– Значи, кога ме заинтригува някое дългокосо с цици, дупе и мила муцунка, ставам изобретателен да не ме усети. С яко развитата ви интуиция си имам сума проблеми.

– От кого се криеш?

– От обекта на моите бесове, разбира се. За илюстрация: с момичето, което после ми стана съпруга петнайсет години, шест пъти ни запознаваха в различни компании, а бяхме вече любовници. И това става в селище с около шестстотин души, опитващи се да разберат накъде се блещя.

– За да ти е интересно на теб, нали?! Момичето те е разбрало, преди да се скриеш.

– Не е вярно.

– Е, казах за кои жени иде реч; не толкова хубост и ум, колкото опитът...

– Женският ви свят ме е занимавал още от петгодишен, стигнах до откритието, че у момичето интуицията или е вродена, или хич я няма. Не се учи, зависи от интелекта!

– Кое?

– Усетът кой е мъжът точно за нея. Мъжете обикновено не знаем, а момичето знае, природата му го шепне на ухото. Та естествено последни научаваме, че сме влезли в плановете на хубавелката. Та този стереотип на привлекателната интелигентна жена първо тръгвам да съсипя. Правя се, че не ми пука, и отсреща започва едно тръшкане, страдане, показване на нокти и сълзи, тропане с краче...

– Ай стига, бе! Направо Шекспировски чудесии! Нещата не са тъй прости. Единици са двойките, които остават цял живот заедно не по социална принуда, а защото са се намерили един друг както мъж и жена.

– В любовта човек също може да е посредствен, и това разбрах. Не понасям мъже, които подценяват момичето, за да се покажат величествени. За мен да съм влюбен в едно момиче... е покоряване на моите си вътрешни бесове.

– Избягвам да се произнасям за любовта, защото има страшна обърквация – секса смятат за любов, любовта – за секс, а те са съвсем независими едно от друго работи.

– Говоря за любов, съчетана със секс. Иначе нямам представа какво е да легнеш с момиче, което не цениш като човек, като чар, а само за физкултурни упражнения.

– Да попитам: Щом я харесваш с всичките й особености, може ли да продължиш да го обичаш без секс?

– Да. След като физически сме се разделили, а пътищата ни са се разминали, това състояние у мен може да продължава месеци или години, докато едно утро се събудя трезвен, престанал да усещам излъчването на жената.

– По някакви причини не сте правили секс, ще продължи ли любовта ти?

– Да.

– И колко време ще трае?

– Две млади жени са ми пред очи – едната от над десетина години, другата от три-четири. И няма изгледи да съм в леглото с която и да е от двете. Усещам интензивно любовта, когато една или другата си представя: изпитвам не точно сексуална тръпка, а привличане. Красиво усещане.

– Е, значи следва, че любовта без секс е по-трайна. А?!

– Може да трае много дълго. Докато не я видя в неприятна светлина – занемарила се, изпростяла, превърнала се в домашна слугиня или в бъбрива досадница. Обичам момичето ми да е на пиедестал, да имам възможността да я обожествявам, пък да ме предизвиква на подвизи в нейна чест. Като типичен представител на зодия Лъв, съм изключително честолюбив. В редица есета "Въведение" съм писал: "Ако влюбеният Петрарка веднъж беше легнал с Лаура, нямаше да ги имаме любовните сонети. И все пак. Кому би харесало да ближе сладолед през стъкло?

– Оппа-а! Лъвовете не се хвалят, на всички тук е видно кои са, що им трябва да се фукат? Хвалят се незабележимите, за да си отвоюват пространство. Не че умирам кой знае колко по сладолед, но мога да го опитвам с удоволствие и без да слушам хубава музика; както мога да слушам хубава музика, без да лапам сладолед, но може и двете заедно... в редки случаи.

– Не става дума за елементарна хвалба, а да направиш така, че да говорят за теб, без дори да си отварял уста. Разбира се, няма да взема сам да се хваля. Напротив, ще приказвам зле за себе си, най-ироничен ще съм към себе си. И познай защо е това!

– Отде да знам! Не ме интересува чуждото мнение. Пък и кой ме познава дотам, че да има вярна преценка? Загуба на време е да занимавам другите с моята особа. Който се интересува, ще намери начин да разбере що за човек съм.

– Ако си Лъвица, няма начин да не си честолюбива, отмъстителна, злопаметна, а и същевременно горещо да жалиш нещастника, когото си наранила в Лъвския си гняв. Лежим си, значи, в храстите, мързелуваме, но със зорко око сме си наясно кой как се отнася към Наше величество.

– Крайно грешно! Лъвът и Лъвицата са спокойни, великодушни, съзнават мястото си в йерархията. Че на кого да се гневят? Дребните изискват снизхождение, като част от хранителната верига. Лъвовете могат да се гневят само на себеподобните, и то по-скоро е съревнование между равни, ама не гняв. Ниско поставяш Царя на зодиака.

– Мисля, че идеализираш. Много е хубаво, за да е вярно.
– Що! В природата нещата са ясни. Затова природата е добро нещо и животните в природата са добро нещо. За човешките недоразумения не съм отговорна, но се знае, че истинските неща са красиви.
– Говорим за човеци, драга кокетке!
– Човеците страдат заради собствените си грешни представи за себе си и мястото си под Слънцето.
– Тъй е. Раят е, когато при нас Плът и Дух се обединят в прегръдка. Тогава Бог или Божественото слиза при нас и ни изстрелва в Небесата.
– Те не са разделени, ние ги разделяме. А Божественото си е у нас, само че ние не търсим Божественото.

– Надявам се, с теб нямаме такъв проблем, наясно сме. За съжаление не са много мъжете и жените, които го знаят като че ли.
– Нали затова има развитие! Всеки по пътя си... и тъй до крайната цел.
– Виждаш многолюдието около мен.
– Какво многолюдие?
– Ами никакво.
– Тоест... сам си?

– Обитавам сам манастира, но виртуално живея с илюзията за чаровното момиче, което знае, разбира се, защото вероятно ме е усетило! – но какво от това, че няма да съм с момичето като мъж с жена. И ето, ти успокояващо ми казваш: "Божественото е разкошно, когато е останало само мечта". Явно е, че съм се превърнал в Петрарка. И въпреки това, а може би точно затова, смятам се за щастливец.

– Ей-ей! Кой ти пречи да си осъществиш мечтата?
– Нощем обикновено се приспивам с образа и духа на момичето, което през деня избягвам да погледна, по коридора се разминаваме двамата с наведена глава или тя ме прострелва с поглед. Споменал съм го и това някъде из тези есета. Седна веднъж до мен, не смеех да дишам, а като свърши служебната ни сбирка, изстрелях се първи да си вървя от онази стая.
– Като мъж от ХІХ век. Щом я харесваш, какъв ти е проблемът? Тя вече знае!

– Опасявам се да не си разпилея илюзията. Става дума за бяс, за енергия, която се опитвам да не избие на повърхността. Изпращам й по училищната чистачка цветя за Осми март, прислужницата ми казва как грейнала, а аз измърморвам: "Аха! Е, добре!" Такива чешити не се срещат всеки ден, но какво да сторя, като тя е доста време подир мен родена, и значи, усещам, че може да направя някоя щуротия.
– Ей това ще ни умори! Не смъртта, а предразсъдъци, с които цели сме обраснали. Важното е да знаеш какво желаеш, тогава нямаш проблеми, щом като желанието ти не накърнява свободата на отсрещния.