Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 5 декември 2016 г.

Ars Poetica – ТЪРСИШ КАКВОТО НЯМАШ

ТЪРСИШ КАКВОТО НЯМАШ

Русите, казват, били глупави, но хубави.
Кожата бяла мъжа ужасно го изкушава.
Луничава ли е, по-игрива била, по-страстна,
и за разлика от чернооките – не тъй опасна.

Русата си боядисва в розово ноктите,
нощем очите й светели като у котките,
тя, казват, е гальовна, нежна, добричка
и най-силно, казват, леглото обича.

За съжаление момичето ми е чернооко,
адски способно да ми стъжнява живота:
узнае ли, че мечтая за луничава котка,
ще спре да ми чисти, пере, шета, готви.

Какво ли, какво ли, какво ли да правя,
като участта на мъже и жени е такава –
което в лапите сграбчил си яко,
уви, не услажда тъй силно душата!

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 15 noe. 2013 – editef 5 dec. 2016

Ars Poetica - СКОК В БЕЗДНАТА

СКОК В БЕЗДНАТА

Увиснал в маранята на августовския ден,
с буза, подута от зъб развален,
бях последният от групата храбри скачачи –
любители на парашутизма, и значи,
обвързан, опасан, замотан в ремъци и въжа,
под копринения купол висях си ей тъй в небето.

И докато онези приятелчета
там долу под мен
кацаха щастливи върху рохкия чернозем,
тревожно си се реех като една перушина,
обзет от еуфория поне за петима
и от подъл, смразяващ, отвратителен страх,
че е много възможно да не съм като тях...
Че може би участта ми е никога да не слезна
в тази зейнала под нозете ми ужасяваща бездна.

И тогава неочаквано чух,
разбира се, не очаквано Светия Дух,
а свистенето на голямата транспортна машина,
която пла-а-авно зави над главата ми и замина
н
а
д
о
о
о
о
о
л
у
към грешната, многострадалната черна Земя,
към цялата суета на материалния свят,
и – усетил се безтелесен,
в онзи сюблимен момент
се сепнах нелепо:
А какво ли ще е без мен? 

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 7 avg. 1990 – not еditet 5 dec. 2016