Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 29 септември 2019 г.

ДЪЖД В СЛЕДОБЕДА

ДЪЖД В СЛЕДОБЕДА

Не мога да ти се обадя. Не, не мога.
Навън е дъжд, такова тъжно време!
Лилав е здрачът зад прозореца
и минувачите като насън се движат.
Една жена с червен чадър пресича
пространството край шадравана. 
Тихо е.
Ръмежът на дъжда едва се чува.
Изтрил е някой от небето птиците,
в небето само облаци. 
Не зная как
сам с лошите си мисли да се справя,
но времето на този свят усещам
как движи се в мъглата все към лятото.

Дали при нас ще се завърнеш, Лято?
(поляна горска, в утрото разцъфнала.
Целувките. Косите ти изтичащи.
Спокойствието. Плахата усмивка.)

Но в тази длан, която знае толкоз много,
днес в тази длан как нищо не остана:
две капки – дъжд, сантименталност
и малко здрач, от миглите ти паднал!

Как искам да те видя, да ти кажа...
Подтиснат съм от слабостта си, Обич.
Желал бих всичко твое да забравя,
да се стопиш у мен като дъждовен облак.
Ала със думи следвам твоите устни,
лицето ти – тъй бледо, тъй далечно,
гори у мен... и ненаситна жажда
да те обичам 
безнадеждно 
ме обзема.

Не мога да ти се обадя. И не трябва.
От старост оглушал е телефонът.
Навън – и дъжд, и облаци, и хора,
и всичко там в мълчание изтича.
Над Пловдив няма птици. Иде Зима.
Сега ще се загърна с малко нежност.*

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 2 noe. 1976 edited by 29 sep. 2019
–––
* Писах този текст на прима виста в голямата стая с четирите бюра на "Комсомолска искра" към пет часа надвечер. Беше мрачен, тъжен и кишав ден. Бях кажи-речи сам в цялата редакция, бях слязъл за малко преди това до хлебарницата долу и за чаша кафе от близкия ресторант "Астория", и тогава видях едни светли очи, втренчени в мен от лицето на млада жена, което ме прониза като електричество, развълнува ме внезапно и много силно. Това е текст за безнадеждно отлетялата любов. Най-напред го показах на Иван Желязков, колегата ми от отдел "Селска младеж", който се върна мокър до кости някъде към пет и половина часа. Иван го хареса. За мен е може би най-доброто от сборника "Сутрин рано". До последния момент се колебаех дали "Дъжд в следобеда" да не е заглавие на целия сборник. Бел.м., tisss.