Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 20 декември 2015 г.

Ars Poetica - СМЪРТ ПРЕД СТЕНИТЕ НА ТРОЯ

СМЪРТ ПРЕД СТЕНИТЕ НА ТРОЯ
 
Щом царствена по пътя отминаваш,
дърветата се кланят до земята,
цветята с цвят ухаят ароматно
и въздухът се пълни с луд копнеж
по едрите звезди над Фамагуста,
по острови полинезийски,
по смуглата бразилска нощ.

И няма нищо в тоя миг по-важно
от твойта силна, гъвкава походка
на млада самка, търсеща си мъж.

И аз 
 наред със другите мъже,
усещам как очите ми изтичат,
ръцете ми протягат се сами
и падам от любов сразен пред Троя.


Plovdiv, 3 avg. 2008 – redact. 20 dec. 2015

Ars Poetica - ГОЛЕМИТЕ НАДЕЖДИ

ГОЛЕМИТЕ НАДЕЖДИ

Защо са тия тия гърди, питам.
Някой възхищава ли им се с тръпнеща длан?
Някой гали ли зърната им тръпнещи,
докато аленееш от свян цялата
в своята нежна и розова кожа?

Тъй лесно е да кажеш "Простак" на мъжа,
осмелил се
да ти отправя подобни въпроси...

Седнала небрежно гола,
сама пред огледалото,
току-що излязла от банята
с мокро лице,
докато разресваш косите си влажни
и триеш бедрата, глезените и раменете
с хавлията мека –
не пожела ли за миг поне
някой мъж да седи на фотьойла отсреща
с чаша златисто и силно уиски в ръка,
да ти се любува,
да се изкушава от теб?

Тъй лесно е да кажеш "Простак" на мъжа,
осмелил се
да ти отправя подобни въпроси...

Но все пак рискувам да те попитам:
– След като си в тоя миг така прелъстителна,
толкова хубава,
с толкова женственост и чар,
не е ли посегателство срещу теб самата,
срещу радостта, че живееш и се надяваш,
а седиш сама гола
в килията на самотата
като осъдена да чакаш Някого,
а Той не идва,
просто защото
пропуснала си да го поканиш
и дори се гордееш със себе си,
с това издевателство над себе си?"

Тъй лесно е да кажеш "Простак" на мъжа,
осмелил се
да ти задава подобни въпроси!


Plovdiv, 3 sep. 2008 – redact. 20 dec. 2015