ПЛОВДИВЧАНИН (715.)
Колкото и хубаво да изпълниш ролята на героинята си, накрая се прибираш вкъщи при себе си. – Джулия Робъртс (1967)
21 yan. 1991
РЪЦЕТЕ ДА СПЛЕТЕМ*
Ръцете да сплетем, да ги изтръгнем
от тиранството на джобовете прашни,
от тиранството на джобовете прашни,
на тез торби със сребърни пари
за черни дни.
Ръцете ловки,
ръцете дръзки –
наедно с ръцете нежни,
за черни дни.
Ръцете ловки,
ръцете дръзки –
наедно с ръцете нежни,
над меката косица на детето,
ръцете, дето ножа точат,
ръцете, дето ножа точат,
дето го забиват,
ръцете – казвам – да обединим
и да изчистим
оборите на Авгий, където дреме скрита
ръждата на омразата,
ръмжи и хапе от снагата
на народа ни.
Ръцете – казвам, – не ума
и не сърцето;
в ръцете ми е цялата надежда.
Че твърде
възгордява се умът
и се самозабравя,
в пищни замъци обича да лежи,
а на сърцето трудно се разчита,
че конче без юзди е то –
в зеленото поле
след ветровете тича.
Ръце!
Ръце работни, потни длани,
мазолеста повърхност прогорена,
в теб ми е надеждата.
И чувам химна
на хилядите пръсти, свити във юмрук.
И се нарежда най-отпред,
разбира се,
умът, и плаче най-отзад,
естествено, сърцето...
от щастие или от страх,
това не знам.
ръцете – казвам – да обединим
и да изчистим
оборите на Авгий, където дреме скрита
ръждата на омразата,
ръмжи и хапе от снагата
на народа ни.
Ръцете – казвам, – не ума
и не сърцето;
в ръцете ми е цялата надежда.
Че твърде
възгордява се умът
и се самозабравя,
в пищни замъци обича да лежи,
а на сърцето трудно се разчита,
че конче без юзди е то –
в зеленото поле
след ветровете тича.
Ръце!
Ръце работни, потни длани,
мазолеста повърхност прогорена,
в теб ми е надеждата.
И чувам химна
на хилядите пръсти, свити във юмрук.
И се нарежда най-отпред,
разбира се,
умът, и плаче най-отзад,
естествено, сърцето...
от щастие или от страх,
това не знам.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 4 sep. 2021
–––
* От сб. "Кардиф", изд. 1998 г., бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)