сряда, 25 май 2022 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (988.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (988.)

  Животът е по-силен от Смъртта, моля те не забравяй това, не допускай тъгата или озлоблението да ти отнемат правото и честта да живееш живота си такъв, какъвто ти е даден! Аноним (1947)

  05 avg. 2008
ТРАУРНА ЧЕРВЕНА РОКЛЯ

На една жена умираше мъжът й,
с две думи казано, душа береше,
а тя бе млада,
тя цъфтеше
и при шивача беше ходила два пъти,
за да й вземе мерките,
да й приготви
една хем траурна и хем прилична рокля.

Не търпя запуснати жени,
но този случай си е показателен
и Господи, направо назидателен
за драмата на онзи господин,
който – лежейки в брачното си ложе,
навярно си е въобразявал, че умре ли,
съпругата до него ще положи
живота си сред китки и дантели.

...За трети път тя при шивача тича
и на шивача сръчен позволява
сам
да
я
съблича,
за да й вземе мерките по-точно,
естествено съвсем непорочно.

И там, в ателието, 

останали самички
сред купчината блузки,
костюмчета, полички,
пред старото опушено искрящо огледало,
като видя шивачът това изящно тяло,
обърка всички мерки и грижите си сиви,
иглите и конците, шаблончетата криви.

И спусна се,
извади
от дъното на скрина
една такава рокля –
червена,
от коприна,
чак до петите дълга,
с дълбоко деколте.
И седем денонощия мериха я те.


Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 25 maj 2022

–––

* Месец, преди да издъхне съпругът й, младата ни съседка с три невръстни хлапета ходеше при местен пловдивски моден шивач, за да й подготви траурното облекло, с което щеше да изпрати бащата на рожбите си от Ритуалната зала в общинското ни гробище към Отвъдното. Това е действителен случай, повод за текста по-горе. Всеки Божи ден, докато мъжът й агонизираше горе, тя слизаше в кухничката у дома, и за да могат на воля да си поплачат с жена ми, отивах при съпруга й, който от мъж в разцвета на силите си се бе стопил до сух скелет. Веднъж тя ме попита: "Какво си говорите с моя Васко, че го намирам със светнали очи и в настроение, въпреки болките?" Казах й: За какво си бъбрим ли... Ами бъбрим си за жени и за секс. Когато свалиха ковчега с изстиналото му тяло пред входа на блока, съседите сложиха до главата му тесте карти за белот (бе освен бракониер по околните рибарници, където върлуваше нощем, още и хазартен играч за пари, както и разказвач на цинични вицове) и аудиокасета с любимите му гръцки песни и мелодии. Бел.м., tisss

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...