Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 2 април 2015 г.

Ars Poetica - НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ

НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ

Тъй много е, което от мен е отлетяло,
но спомням си момето с игривото му тяло,

с усмивката свенлива, с въздишките стаени
как с дланите прикрива гърдите си от мене.

Едва я разсъблякох, и тя не ми помогна,
а после се разплака и дожаля ми много.

И казах й ядосан да си върви самичка:
"Любов нима ще прося, когато ме обичаш!"

И легна тя тогава в зелената морава,
и цяла нощ я любих. И беше тя такава -

податлива и мека, и странно мълчалива, 
като една пътека, прокарана във нива.

О, не един и двама след тая тиха драма
по нея ще минават, но мене ще ме няма.

Plovdiv, 15 sep. 2007 – no redact. 20 noe. 2014