Фалшът, преиграването не е толкова проста работа, както изглежда отстрани; това се удава само на умен клоун, и то след упорит труд пред огледалото! – Аноним (1947)
16.11.2008.
ВИДЕНИЕ ОТ СТАРАТА СЕЛСКА КРЪЧМА
На тази, дето
зачервена ми хвърли погледи от свян,
тъй както пиехме засмени, цинизми ръсещи без срам,
посред хвалбите пиперливи самодоволни куп мъже,
за миг в очите й свенливи съзрях бесилка и въже
и себе си видях увиснал като палячо в стар костюм
ловец на куп мераци низки, в които няма капка ум,
пройдоха жалък и наивен, макар и с остричък език,
усетих колко ми отива, през устни шибнат със плесник.
Тъй женствен, мил й беше жестът в оплесканата механа,
та се напих аз бързо, вместо да падна в смут на колена,
и бъбрех, и от смях до болка разчекнал зъл устата зла
– ах, Боже мой, как може толкоз! По-силна любовта била.
Фалшът, преиграването не е толкова проста работа, както изглежда отстрани; това се удава само на умен клоун, и то след упорит труд пред огледалото! – Аноним (1947)
10.09.2004. ГУБЯ НА ВСЯКАКВИ ИГРИ
Тодор Ряпов* се обади вчера; звънеше ми по телефона в същия час и минута (16,30) както в сряда ми звъня Емил. "Какво става с книгата?" – пита. Нищо не става, казвам. И разправям ситуацията каква е. А той: "Ай стига, бе! Аз те мислех за момче-тарикат". Не съм тарикат, казвам, ами приличам на баща си, когото всички тарикати лъжеха, от когото заради доверчивостта му се възползваха. Помня шеф на търговията тук някой си Моис Капон с едра като петлитрова дамаджана плешива тиква, като се възползвал от доверчивостта у баща ми да му ремонтира и сглоби мебели в жилището и събота и неделя му работи, накрая вместо да плати, шефът Моис Капон турил на масата чиния със салата с чаша ракия и ухилен потупал баща ми по гърба: "Много съм благодарен, че работиш в извънработно време, а пък ти трябва да ми благодариш, че няма да има последствия за твоя частен бизнес и че затова ние няма да те накажем". У дома майка ми, люта пазарджиклийка, дето има приказка: газ пикаеше, когато вечерта баща ми на масата разправи тази драматично завършила за него поучителна история. Става това някъде през лятото на 1977 г., та изтърчах още на следния ден да го видя този шеф в някогашната местна търговия, чиято канцелария беше на втория етаж в сграда между магазин "Урал" и пловдивския "Дет-Маг", току вдясно от тунела към разрушения вече обичан тук някога Кациграхан. Посреща ме любезен бая едър на ръст мъж с шавливи оченца. Гледа ме като мишка в трици, че не е наясно за какъв дявол съм се завтекъл баш па при него да вземам интервю уж за Радио Пловдив. Пък на мен любопитно ми беше как всъщност изглежда печен мошеник; тъй че никой не ме е пращал да тормозя шефа на пловдивската мебелната "Търговия" Моис Капон, ами си бе моя лична акция.
Чудно нещо – в България мъжкарите мрат да ги броят за тарикати, гордеят се, че са тарикати. Дори мълчаливият ми баща, кротък, та чак до мозъка на костите доверчив, говореше когато бе в добро разположение на духа, щом работите му споряха: "Ти не гледай, че мязам наивен, мога жаден да те преведа през море от сладка вода и глътка да не пийнеш". Абсолютен наивник си беше моят баща дърводелец, наистина!
Притиснат от разни държавни служби и чиновници мародери, българинът хитрува, но асъл тарикат е, например, Т. Чонов, чийто стил не знам как да си обясня другояче освен като посегателство над достойнството – опит да унижи всеки, който е проявил наклонност да го взема насериозно. Със самото си присъствие тарикатът осмърдява атмосферата, цапа, слага калния си отпечатък върху всяко дело и върху всяка идея. Социализмът у нас, като обществена система, ни постави в зависимост от тарикатите, които се устройват и днес в политиката и във всички сфери на управление и бизнес. А в духовността тарикатите се тълпят из такива сфери, като наука, изкуство, култура. Мога да разказвам за професори и за писатели, които са станали нещо си престижно за тълпата благодарение на тарикатлъците, които ги подтикват да се мазнят на всеки, който е на власт, да се кълнат в преданост към надменния чужденец, и така да рушат представата за национална чест. Тарикатщината е язва не само в днешния ни битие.
Добре де, да се довериш, да повярваш на човека пред теб, то слабост ли е? Горещо бих възразил: не е слабост, разбира се! Тарикатът е разрушител, терорист срещу най-човешки качества, които били открай време вродени у нашенеца, като съпричастие и взаимопомощ, увереност, че България е оцелявала досега благодарение на Доброто у човека, независимо от вяра и етнос. Прадядо ми Гочо х. Трендафилов от Перущица, оцелява при клането от башибозука, слязъл с тъпани и зурни от Родопските махали, през април 1876 г., че бездетен местен турчин мюсюлманин го отървава от джелатина и от дръвника, дето е посечен целият му заможен род.
Затова е така противен всеки алчен егоист и грандоман. Резултатът от дейността на тарикатите в България е едва прикрита неприязън и завист между нас. Благоденства не най-трудолюбивият, съвестният и полезният за обществото, а джуджета, покачили се върху раменете и разхождащи се с туристически обуща по главите на нацията. И не е ли парламентът ни не Народно събрание, а сборище на изявени тарикати! Рогошлии окупираха върховете на властта защото очевидно скрупули си нямат; всичко тяхно е простичко обяснимо с една-едничка дума: келепир. Да ударя аз кьоравото, пък сетне да става каквото ще – тази хъшлашка фраза изчерпва цялата им житейска философия и превъплъщения от местен махленски и университетски доносник на Политическия VI отдел на Държавна сигурност и любимци на Партията до високо обявили се борци за европейски атлантически духовни ценности, с които изпедерастиха и обезличават не само младото поколение, ами и нацията. Ето, че се яви тарикат между мен и Емил Калъчев, и развали над четирийсетгодишно приятелство. Но най ме е яд, разбира се, на мен си – кьорав карти не играе!
11.09.2004.
2749 загиваха в течение на часове пред очите ни, вперени в телевизионните камери на живо преди три години на същия този ден от годината. Човечеството е изправено пред Антихриста в образ на арабин**. Най-злостната измежду религиите очевадно се възправя над тълпи невежи и унижени по света. Чрез ислямския фундаментализъм, следващ буквално текстове на Свещения Коран в първоначалния им автентичен вид, това е смъртоносна ракова метастаза, обзела съвременната модерна цивилизация.
13.09.2004.
Бях вчера при Маруф, до към един и половина след обяд. Пуших цигари, изпих две кафета – просто присъствах. Както и предполагах, че ще стане, Маруф разправил на Емил какво съм говорил пред сестра ми на 6 септември, в годишнината от смъртта на баща ми дърводелеца. "Жорка, извинявай, може би сгреших!" – завайка се Маруф. Не, не си сгрешил – успокоявам го, – добре си направил, очаквах, че това ще направиш.
Маруф предал дословно думите ми на разочарование и яд в годишнина от смъртта на баща ми; разочарован бях от собствената си доверчивост спрямо двамата – Емил Калъчев и Тодор Чонов. И ето сега Маруф ми предава думите на Емил "Книгата му до няколко дни е готова. Не бива да се притеснява". Будя се в три след полунощ. Пак ме хванаха нервите, та станах да си запаля цигара. Мисля, какво ли бих могъл да кажа на печатаря, ако все пак реши някога да ме потърси по телефона. Върти ми се из ума ей тази лакърдия: "Ех, приятелю, съжалявам, че те ангажирах с непосилна за теб работа. Виждам, че те измъчи книгата ми и не знаеш как да излезеш от собствения си батак. А не мога да ти помогна с пари, ни със съчувствие. Защото бедствам, че ти се доверих, и правих усилия дотук да те разбера, но не те разбирам. Може би си добър човек все пак и може би все някога ще проумееш, че има неписани правила в този наш кратичък живот. Достойнство с пари се не купува, но за пари слаби духом губят достойнството си. Бъди здрав!"
14.09.2004.
Губя на всякакви игри. Шахмат, карти, всички видове игра на табла, познати между нас. Губя, и не защото ми липсва хъс, състезателна страст, стръв за победа. Вечният потърпевш съм, човекът, на когото не му върви зарът или прави наивна грешка, кога е в извоювана с дълги усилия печеливша позиция. Побеждавали са ме всякакви хора, и много по-често такива, които не блестят с особени умения в играта, та и понякога се питам: Защо въобще се хващам да играя, откъде след толкова издевателства над моя вроден (като у всеки нормален човек) тих егоизъм? Защо като наркотик състезанията, които ме нараняват, толкова яростно ме привличат! В много редки случаи, когато съм печелел, обземало ме е състрадание към човека отсреща. Чувствал съм се чак гузен: нещо вродено сякаш у мен започва да страда, да протестира... И тогава се втурвам да успокоявам падналия, да го уверя, че това е само игра, бе, приятелю, живот наужким.
От друга страна, наблюдавам реакциите у мои противници в играта; и не мога да им се начудя на онази тържествуващата ехидна усмивчица на Победител, на дълбокото задоволство, че човекът се усетил по-висок, по-едър, с лавров венец, нахлузен като каскет на кратуната, в собствените си очи виси на метър над черната гробищна пръст.
Вродено ми е, без да знам поради каква причина, отвращение към самата фигура на Победителя; може би защото победата изобщо възприемам като вид възкачване над трупа на унизеното достойнство у отсрещния. Как аз да се радвам, когато той страда! Противна ми стана личността на неизменния първи във Формула 1, например. И не защото му липсват качества, а защото победите му са предначертани, предизвестени от по-бързата състезателна машина, от по-ловкия тим обслужващи техници и прочие. Затова от месеци престанах да се интересувам от този спорт, който преди това силно ме вълнуваше, ала започна да ме дразни с абонирания за победите Михаел Шумахер.
Не, не съм против успеха! В моите представи обаче всеки успех е краен резултат от много труд, нервно напрежение и шанс. А галеникът на съдбата, удобният щастливец, любимецът на обстоятелствата ме отблъсква, противен ми е до мозъка на костите, не мога да приема за нормално все една и съща фигура да се кипри на върха, да приема овациите на екзалтираната тълпа от наивници. Защо да са наивници ли?! Ами защото приемат триумфа за свой, изживяват еуфорията на Победителя като лична награда и постижение, без да видят наранения друг. Финландският пилот във Формула 1 Мика Хакинен ми влезе в сърцето, когато след една-единствена погрешна манипулация с бутона за скоростите излетя от състезателното трасе. И като го видях приклекнал зад мантинелата скришом да плаче, без да съзнава, че го снимат отгоре, от хеликоптера, реших, че има нещо далеч по-важно от успеха, нещо, което ни прави повече човеци от моментния триумф на победителя, повече склонни да състрадаваме и да изпитваме болка от загубата, от капризите на живота – болка, която е всъщност самата Любов.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Рlovdiv, edited by 25 dec. 2020
___ * Приятел от ранните детски години; инженер по хранително-вкусова промишленост, известен със своята човечност сред работниците и служителите в пловдивския Захарен комбинат. Главният инженер на комбината влязъл в нагорещен цилиндър да го чисти, след като бачкаторите, които трябвало да сторят това, отказали. Съпругата Евдокия на съседа Георги Въргов, който по онова време работил в Коми, тръгнала да си пренася багажа в новото ведомствено жилище от комбината, инж. Ряпов осигурява камион и участва в пренасяне на багажа. Причината? Родителите на болнавата Дочка, пък и тя самата, са работници в Захарния комбинат, т.е. негови хора. "О, Ряпов много държи за работниците – чувал съм да говорят за него не един и двама, – съвестен ли си в работата, няма по-добър началник от него, ама не дай си, боже, да опиташ да го измамиш ей за туничко макар, отписва те и оттам-насетне тежко ти и горко!" От негови бивши работници чувам, че цялото производство на комбината се е ръководело над две десетилетия от главния инженер Ряпов, независимо кои са били по това време големите шефове в предприятието.
** Осама бин Ладен (1957-2011) от твърде заможен род в Саудитска Арабия; основател е на Ал-Каида – ислямска мрежа, отговорна за атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, САЩ и за многобройни атентати срещу цивилни и военни цели.
*** Мика Хакинен (1968), пилот във Формула 1, вж. https://www.gol.bg/a/0-nachalo/138109-shumi-nai-golemiiat-mi-sypernik-be-mika-hakinen Бел.м., tisss.
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (404.) 
.jpg)
.jpg)
.jpg)