Ars Poetica – ПЯСЪЧНИЯТ БРЯГ

ПЯСЪЧНИЯТ БРЯГ

Сама скучаеше на бара,
аз влязох, казах: добър ден,
изсвирих нещо на китара
и тя реши да дойде с мен.

Разходихме се край реката,
а после в цъфналата ръж
целувахме се и нататък,
като един уверен мъж,

усетих как омеква бавно
под роклята си от басма,
сандалите събух й само,
и чух я как ми се присмя.

Дори не съм я уговарял, 

от жегата в тоз летен час
съблече се и ме накара
да тичам подир нея аз.

Нахапа ми от страст ухото,
не чух и думица поне,
 щом легна в пясъка, защото
пред нея бях на колене.

 Едва ли има капка смисъл,
да продължавам, но сега
се питам: аз ли я поисках,
когато бяхме на брега!

Жена реши ли да ти каже,
ще й попречи гордостта,
но можеше ли да откажа,
когато пожела ме тя? 

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, edited 16 jan. 2017