ЛАЙНО
В ЦЕЛОФАН
вторник, 17 февруари 2015 г.
Ars Poetica - ЛЮБОВТА ИДВА ИЗНЕНАДВАЩО
ЛЮБОВТА ИДВА ИЗНЕНАДВАЩО
В дъждовна нощ със кофти вятър,
с активност гръмотевична
чух, някой драска по вратата
и слязох да го посрещна.
За моя малка изненада,
не бе ни просяк, ни клошар,
а някаква особа млада
огря ме с женския си чар.
Турих й нещичко да хапне:
картофено пюре, халва,
обу ми старите чорапи -
разправих й виц за това.
Прозя се уморено, тъжно
по котешки до мен се сви,
в леглото ми след туй се гътна
и спа до събота в зори.
Ако сега ме пита някой
това ли е Принцесата,
ще му река: ах, мили братко,
не знам, но сигурно е тя.
Не знам беднячка ли е или
аристократка с потекло,
но вече с нея сме си мили
и лягаме в едно легло.
Сама дойде си и самичка
възможно е да отлети,
когато си разкажем всичко
и климатът се укроти.
Животът в блянове минава
и Бог го е решил добре,
но само който притежава
любима, ще ме разбере.
Plovdiv, 23 okt. 2012 – redact. 17 fev.2015
с активност гръмотевична
чух, някой драска по вратата
и слязох да го посрещна.
За моя малка изненада,
не бе ни просяк, ни клошар,
а някаква особа млада
огря ме с женския си чар.
Турих й нещичко да хапне:
картофено пюре, халва,
обу ми старите чорапи -
разправих й виц за това.
Прозя се уморено, тъжно
по котешки до мен се сви,
в леглото ми след туй се гътна
и спа до събота в зори.
Ако сега ме пита някой
това ли е Принцесата,
ще му река: ах, мили братко,
не знам, но сигурно е тя.
Не знам беднячка ли е или
аристократка с потекло,
но вече с нея сме си мили
и лягаме в едно легло.
Сама дойде си и самичка
възможно е да отлети,
когато си разкажем всичко
и климатът се укроти.
Животът в блянове минава
и Бог го е решил добре,
но само който притежава
любима, ще ме разбере.
Plovdiv, 23 okt. 2012 – redact. 17 fev.2015
Абонамент за:
Публикации (Atom)
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.) Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...
-
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1340.) Лицемерието неизменно си пада по гръмките кухи фрази и тържествени проклятия. Инак човешките прис...
-
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1241.) Светът е сцена и всички сме актьори на сцената: влизаме-излизаме и за своето време всеки от на...
-
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1290.) Лесно е да раздаваш присъди. О, това нещо се удава изключително леко! Тънкостта обаче е да разбе...