ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (748.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (748.)

   Ех, колко красиво мечтае бедният! Богаташът за какво да мечтае?! Докато си го е помислил, вече му го сервират в златист целофан увито и с розова фльонга отгоре. Животът на бедния човек е много по-богат, по-пъстър; всичко прекрасно на този свят е от недоимък, в оскъдица се е родило. – Аноним (1947)

  13 uli 1981

ПРАЗ И ЛУК С ГРАНЯСАЛА СЛАНИНА

Ядяхме само праз и лук онази зима
и две торби фасул с гранясала сланина,
аз пушех най-противните цигари,
че бяха евтини, а бедност ни попари.

По цял ден тичах някак да спечеля
пари за кино и сладкарница в неделя.
Децата ни край нас не със играчки,
а си играеха с буркани празни и капачки.

И колко стихове тогава не написах,
понеже щом до мене гола във леглото
съглеждах те, аз губех дъх и мисъл,
че много те обичах и защото

ти беше, мила, толкова красива,
като разцъфнало дръвче и плодна нива!
Приседнала на крайчеца на стола,
как съзерцавах те – обичана и гола,

косите си как решиш гледах, и така
отлитнаха най-веселите ни години,
за да запиша днес със трепетна ръка,
че всичко хубаво отдавна мина.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 5 oct. 2021

Илюстрации:

- Пловдив 1977. Двете дъщерички и жена ми.*

- Буркани вместо играчки в едничката ни стая.

–––

* Живели сме бедно, но чувството за справедливост беше жизнено, и българите можехме да планираме бъдещето си, раждахме си децата и ги учехме да бъдат честни – нещо, което липсва в днешна България под властта на отродниците, мутрите и бившите ченгета във всички нива на управлението. Бел.м., tisss.