Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 17 декември 2018 г.

Ars Poetica – ВРАТАТА ЩОМ В ЛИЦЕТО ТИ ЗАХЛОПНАТ

Мъжът не живее по друг начин освен чрез религията и илюзиите си. 
Джакомо Леопарди (1798-1837)

ВРАТАТА ЩОМ 
В ЛИЦЕТО ТИ ЗАХЛОПНАТ

Самотник прекосява сам полето,
затрупано
от декемврийски сняг.
Денят сумрачен. Времето проклето,
та иде ти на глас да ревнеш чак.

Отишло си кокетното момиче,
в живот-пустиня няма капка страст
какво, че рогоносец те наричат,
и с право, съгласил се бих и аз
!

Самотник прекосява сам полето,
а ето че насреща му жена,
изпратена му сякаш от Небето

сред облак студ и снежна пелена.

Ресниците си заскрежени свежда,
нослето
зачервило се, стърчи
под смръщени от изненада вежди
;
устата
– пъпка розова, мълчи.

Не казва нищо, думица не казва,
пък и какво ли трябва да рече,
освен да диша с плътната си пазва,
като сърна да рови със краче!

Спогледаха се двамата учтиво,
той рече с поглед в дръзките очи:
Не виждам тук от тебе по-красива,
пък нека и нелепо да звучи!

Какво ли мъж сред личната си драма
да си
помисли в този чуден миг
при среща
като таз на тези двама,
освен да
го разкаже в някой стих.

Вратата щом в лицето ти захлопнат,
и ти – като един от всички нас,
прескочил старата печална локва,
очаквай, мили, звездния си шанс.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 16 dec. 2015 edited by 18 dec. 2018

Ars Poetica – "Л" КАТО ЛОВ

"Л" КАТО ЛОВ

Веселата Виолета – женски чар неустоим:
руж под двете й очета, кукли, букли, малко грим,

мъж ли е, че що да стори! Лепне се – муха на мед,
плещи глупости, бърбори като чалнат млад поет,

сваля й звезди, накратко – като смахнат се държи,
а в ума й сладко-сладко щур купон със секс мъжди.

– Как па мъж си не намери! – съскат свестните жени,–
Толкоз брачни изневери, и с какво ли ги плени?

Със какво ли… Птичка в клетка може ли да изкуши
пред отчайващата гледка как орел в небе кръжи!



Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 17 dec. 2014–2018