Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 5 август 2019 г.

ШАТ НА ПАТКАТА ГЛАВАТА

ШАТ НА ПАТКАТА ГЛАВАТА
Нашенският КАТ е слънцето, въздухът и водата за всяко малоумно същество, носещо се с превишена скорост по пътищата на България
  
  Околовръстното шосе на София или където и да е другаде в България. Катаджия стопира Порше, движещо се със скорост два пъти превишаваща скоростта на звука. Поршето спира, спуска се ба-а-авно затъмненото ляво стъкло. Катаджията Петров с твърдия глас, присъщ за печен чиновник на реда и закона:
  – Старшина Петров, пътна полиция. Документите за проверка!
  Иззад полуоткрехнатото стъкло се подава лапа с новичка банкнота от 100 лева.
  Катаджията Петров прибира парата и учтиво, но строго казва:
  – Приятно пътуване! И се постарайте да не нарушавате правилата.
  От същото място се подава втора банкнота от чистак новичко 100 лева.
  – И бъдете внимателен – добавя Петров, – два километра по-нататък в храстите зад завоя се е притаил друг колега.


  Трета приятна на вид 100-левка.
  Петров хвърля едно око върху регистрационния номер на колата, става още по-общителен:
  – Аз работя в този участък от пътя вторник и четвъртък от 8 до 17 часа. Запомних номера на колата. Щом аз дежуря, ще си карате, както ви е кеф.
  Отново 100-левка.
  – Бъдете жив и здрав да стигнете за където сте тръгнали, вие и децата ви! – реди ухилен до уши Петров и никак не може да се спре: – И успех в бизнеса! Кученцето ви да спечели голямата награда на всичките кучешки изложения.
  И пак получава съответната банкнота.
  Петров, разбира се, я прибира, размишлява известно време над живота, над съдбата на катаджията изобщо и в частност, след което като се кашля, колкото да си прочисти гърлото, прибира си шкембето, застава като свещ с длани по канта, с уставно прибрани токове и произнася тържествено:
  – А сега, за вас стихотворение!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 5 avg. 2019

ПРАНЕТО, МАНДЖИТЕ, МЕТЕНЕТО, ПАНИЦИТЕ

ПРАНЕТО, МАНДЖИТЕ, МЕТЕНЕТО, ПАНИЦИТЕ

Прането, манджите, метенето, паниците,
скитала съм по магазините, мили мой,
закъснявала съм, но не съм те питала
няма ли най-сетне да видя покой!

Мърмориш, пода все риеш с копитата,
сметка ми търсиш и все ти си прав;
как да се хваля с теб пред роднините,
като сам се не виждаш с този крив нрав!

Била съм киснела все пред огледалото,
обичала съм в неделя до обед да спя,
единствено у мен изкушава те тялото,
а не, мили мой, че и аз съм с душа.

Бойлера вечер докрай съм източвала,
не съм оставяла за теб топла вода,
била съм нехайна, често неточна,
по-често съм казвала Не, вместо Да.

Кога, миличък, ще ме разбереш,
жена се не удря и с цвете дори,
предпочитам да ходя боса и пеш,
не с фукльото мистър Кесия с пари.

Как смяташ с теб да продължим –
заможни просяци или бедни крале,
с теб нещастна Първа дама на Рим
или Жар-птица с големи бели криле?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 17 uni 2016 – edited by 5 avg. 2019