ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (995.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (995.)

 Обидно кратък е човешкият живот – докато усвоиш няколко основни неща, припрян да пораснеш от дете в самостоятелен човек, докато се научиш да превъзмогваш низа от неприятни изненади, и вече откриваш как връстниците, приятелите, по-близки или по-далечни познати като парашутисти един след друг са скочили в Отвъдното, обаче са оставили у теб стипчивото усещане, както е при неслучила се любов; инак всичко си тече постарому, само наивността продължава да те окрилява. – Аноним (1947)

  07 avg. 1990

ПАРАШУТИСТ

Отрязаха ми пъпната връв*, и ето ме

увиснал в маранята на августовския ден,

с буза, подута от зъб развален,

последен от осмина храбри скачачи –

любители на авантюрите, и естествено значи,

овързан, опасан, омотан в ремъци и въжа,

под онзи купол висях си самичък в небето.

И докато онези глупаци
там, долу под мен
щастливи се приземяваха в рохкия чернозем,
тревожно се реех като една перушина,
обзет от еуфорията на останалите седмина
и от подъл дълбоко вледеняващ ме страх,
че може и съвсем да не съм един от тях,
че вероятно никога няма да слезна
в зейналата под нозете ми 800-метрова бездна.

И тога-а-ава неочаквано дочух,
разбира се – не Светия Дух,
а свистенето на онази тежка транспортна машина,
която пла-а-авно над кратуната ми прелетя и отмина
н
а
д
о
о
о
о
о
л
у
към многострадалната черна Земя
с цялата суетня на материалния свят,
и усетил се безтелесен,
в онзи сюблимен момент
си помислих нелепо:
А какво ли ще е без мен?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 05 uni 2022

От ръкописа "Порто Фино" (Последно пристанище)**

–––

* През август 1964 г. през половин-един час скачах на два пъти с парашут от самолет Ан-2, вдигнал се на 900 м над някогашното пловдивско летище – входът към летището бе там, където доскоро се намираше т.нар. Мебелна къща в жк Тракия. 

** Готов за печат от 1999 г., но неиздаден. Бел.м., tisss.