петък, 27 септември 2019 г.

ЕСЕН

ЕСЕН

Как есенно листата остаряват,
къде сте, луди пролетни зари –
зеленото във златно преминава
и в алено обагрено дори.

Усещам и как в бъчвите набъбва
на виното грехът и мъдростта
и вече няма за къде да бързам –
по-всеотдайна става любовта.

Отварят се зарасналите рани,
мълчание нахлува изведнъж
и мъртвите приятели в дома ми
се връщат кротко с мириса на дъжд.

В такива дни, в такава глуха есен
разплакана си тръгва младостта,
под облаци с ята на юг понесени
изгрява непривична яснота.*

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 28 noe. 1972 edited by 27 sep. 2019
–––
Няма по-плодна земя за поезията от Тъгата, открих това още докато бях студент в София. Запомнете, щастливите хора не пишат стихове! В тъгата се откриват хоризонтите на света: внезапно разбираш колко много духовни братя и сестри си имаш, а пустините се изпълват с копнеж и ромон на ручеи. Беше поема със заглавие "Стая". През 1973 г. редакторът от пловдивското издателство Иван Николов (1937-1991) публикува в списание "Тракия" бележка за този и друг пак мой текст, все приятни неща писа. През 1974 г. поемата от 15 строфи излъчиха в предаването "Поетична дъга" на Радио София – пусна го поетесата Рада Александрова (1943), с която Михаил Берберов ме запозна долу, в кафенето на СБП на ул. "Ангел Кънчев" 5. Хонорара пропуснах да взема. На писането на стихове никога май не съм гледал като на източник за приходи. От далечната 1982 г. някогашната поема придоби този вид. Бел.м., tisss.

КОСЕНАТА ТРЕВА

КОСЕНАТА ТРЕВА

Боли ли я косената трева?
Нима я чухме някога да плаче,
а колко мрачни хора при това
по раните й тежко крачат!

Минава
нощ, минават ден и два,
тя вдига нови кълнове нагоре
и расне пак косената трева
онази, дето рязаха до корен.

Боли ли я косената трева...
Не съм я чувал някога да плаче

и казвам си: Какво пък от това,
че пълен е животът ни с косачи!
*


Пловдив – столица на културата, Европа 2019  

Plovdiv, 4 noe. 1971 – edited by 27 sep. 2019
–––
* Тези дванайсет реда са в отговор на разни неблагополучия, мои и на семейството ми, след като жена ми в усилието да си намери редовна работа в моя роден град съвсем се беше отчаяла. Живеехме бедно и в непрекъснати притеснения, но живеехме, макар и не безопасно: жена ми се трови два пъти. Поетът Михаил Берберов (1934-1988) на именния си ден през 1979 г. пожела да му посветя този текст, а жена ми Ася (1952-2017) се сърдеше, защото "то си е баш на нас посветено", както казваше. Видя бял свят този текст чрез сборника "Сутрин рано", издание от 1983 г. на пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...