Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 23 юли 2016 г.

Ars Poetica - КАРАМФИЛ И КАНЕЛА

И седем дни те с гребени от злато
изчесваха тъгата й, която
бе като пепел в нейните коси...
*


Райнер Мария Рилке (1875-1927), из "Естир" 

КАРАМФИЛ И КАНЕЛА

– Габриел
а – карамфил и канела,
няма мъж тук достоен за теб,
ти си хубава, умна и смела,
а какво търсиш в тоя вертеп!

Как допускаш глупаци пияни,
паралии под път и над път,
придобили богатство с измама,
да се гаврят с твоята плът?

– Ласките ми са твърде ценени:
имам дрехи, бижута, кола,
и какво като тичат по мене
идиоти,
обзети от сласт!

Всяка ласка и щедра усмивка
идиотите плащат добре,
а любим няма как да си имам;
който иска, ще ме разбере.

– Габриела!
Нима си сърдита,
ала все пак бих искал да знам
кой с обич косите ти сплита, 
пред кого тръпнеш цяла от свян?

– Аз косите си черни, човече,
сплитам винаги страшно сама,
в самотата разбрала съм вече,
че не съм за един мъж жена.



Plovdiv, 12 jan. 2008 – edited 24 uli 2016
_____
* Естир  еврейско момиче, е сред събраните от цялата държава девойки за харема на персийския цар Артаксеркс. Когато дошъл редът й да влезе в царските покои, персиецът се оказал омаян от скромността и хубостта й. "И царят възлюби Естир повече от всички жени; и тя придоби неговото благоволение и милост повече от всички други; и той постави корона върху главата й, направи я царица" (Библията, Ест. 2; 17).