Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 9 април 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (109.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (109.)


 Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли... 

  Уилям Шекспир (1564-1616)* 

   28.04.1997., продължение

  Тема за размишление около Rе: Не прелюбодействай, т.е. не бъди мъж на повече от една жена, или жена на повече от един мъж. Съпрузите в брака мъж и жена ли са в любовта? Или взаимно си се понасят в името на децата, общите вещи и спомени? Световната литературна класика настойчиво напомня: в съпружеството Любовта – ако не се обновява, става изсъхнал цвят, хербарий, печално красиво възпоминание за уханието и красотата на живото цвете, птича перушина, кожа на някога дяволито своенравно животинче, напълнена с памук и слама кожа с оцъклени копчета вместо уплашени или весели страстни очета. Ема Бовари, Ана Каренина, Лиза от "Крадецът на праскови". Не знам, просто не знам какво да кажа! От моя страна, това дали не е неособено сполучлив опит за оправдание? Принцип: Крайното мнение никога не е решавало спорове, ама пък винаги успешно е разпалвало стогодишни Пунически войни, които красиво приключват чрез самопожертвователна Пирова победа, след която победа случайно някак победителят или престава да съществува, или изпада до жалката участ на окаян несретник.

  Мина й представлението на Re. Излъчваха го и по националната ни телевизия, та го записах на видео-касетофона у дома. И седнахме след концерта двамата с нея в кокетно кафене на тиха уличка встрани от големия шумен булевард между Сточната жп-гара и Тунела под Римския театър на древния Тримонциум. Двайсетинагодишен нахакан момък – собственикът вероятно, прави демонстрации да го забележим ли, що ли! Мята шегички на висок глас и сам си се хили, качи си краката на съседната маса – по американски. Подхвърля задявки с претенция за остроумие към унило обвесило глава пиянде над трета от общо четирите пластмасови маси, цинично задява момичето зад миниатюрно барче в преустроения на кафене гараж. Накъсо, след като телевизионната камера поне в една трета от времето, когато Re. беше на сцената, я бе снимала, момъкът час по-късно ми изглеждаше като конска муха, та си рекох: българинът е в състояние от нищо с мерак да направи нещо хубаво и после да го окепази и съсипе. Хубав е денят, свеж. Въздухът – резлив, носи се аромат от тъкмо развилите се люлякови храсти в дворовете наоколо и греещата Re. насреща, все още в плен на напрежението от сцената. Ала тогава се появява Досадникът... и докато отпиваш от ароматното кафе започваш да се питаш: Аз какво правя тук?

  Бяхме си го харесали това кипро кафененце, но идиотът развали всичко.


  06.07.1997.

  За сборника "Кардиф"** продавач на сергия за списания и книги – някогашният й учител по български език и литература в гимназията, днес търговец току на изхода от подлеза към паркинга пред Централната градска поща, правил аналогии между стила на сборника и стила на Никола Вапцаров. Според известния български поет и преводач Иван Вълев*** от Стрелци, бивш редактор във фалиралото пловдивско издателство "Христо Г. Данов", важно-важно произнесъл се от съседната сергия към Re. за текстовете ми: "Това е стилът на Кавафис". После първият от двамата сергиджии, след като половин час развивал философските си възгледи относно Участта на хубавите жени и щастието, подметнал между другото, че много странно, но за пръв път открил бил милият излъчване у Re., присъщо за продавачка на хот-дог. Демек, защо ли толкова се интересува как ще приемат стиховете на неизвестен автор двамата продавачи на книги! Бясна беше аристократката по нрав и по бащина линия баронеса от безславно изчезналата след Световната война Австро-Унгарска империя с допълнение, че когато Re. се родила, чичо й Патрик, музикант от виенски бар, в нейна чест композирал, предполагам, простичка доволно дяволита мелодия.

  Изгълтахме в 40-градусовата жега три шишета кока-кола, хем, както се изрази тя – в унес от определението за продавачката на хот-дог. За гомнарския бръмбар най-добра ще да е гомнарска бръмбарка, успокоявам я, макар
 
двамата с побеснялата Re. да нямахме нищо против продавачките на хот-дог естествено. Прав е, според мен обаче, поетът Иван Вълев: в сборника "Кардиф" има нещо и от Константинос Кавафис. Но там би могъл със същия успех да открие и нещо от Сесар Вальехо, от Албер Камю (нищо, че Камю е прозаик и философ), от Маркес, Жак Превер, Лорка, Сафо, от всичката ни обща представа за древноелинска лирика, а и по нещичко от прокълнатите френски поети Верлен, Маларме, Бодлер, Рембо, и – както твърди колежката д-р на филологическите науки Невена Ичевска: и нещо от Александър Вутимски; а защо не, бих попитал: и от Димитър Бояджиев, Уолт Уитман, Габриела Мистрал, Пърси Биш Шели и Емили Дикинсън вкупом?

  Пак добре, че въпросните ценители на хубавите жени и изящната поезия не са ме причислил към мощната плеада съветски и родни певци на сияйното ни бъдеще и най-хуманния от всички общества строй. Добре поне, че на филигранните строфи на Венко Марковски – любимец на цялото родно Политбюро на ЦК на БКП, не мяза моят "Кардиф"! Но ровнат ли под заглавието на сборника "Кардиф", дали оттам не ще изскочат неколцина още предтечи от поезията на смръщений Албион?

  15.07.1997. 

  Библията е подредена по каноните на лириката: повторения, алегории, смислови обрати, лаконизъм и внушения, озвучени от образ и картина. Например, в Четвърта книга Мойсеева (гл.24, ст.15-16) има ей такъв пасаж: "И мъж с отворени очи, говори оня, който чува думите Божии, който притежава знание от Всевишния, който съзира видението на Всемогъщия; пада, но очите му са отворени". Значи, Пада, а очите му са отворени, не е ли поезия това?

  Ето и пример за поетическия обрат в речта, който ми звучи чудесно в Пета книга Мойсеева (гл.27, ст.2-3): "И кога преминеш Йордан в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, постави си големи камъни и ги измажи с вар; и напиши върху тия камъни всички думи на тоя закон, кога преминеш Йордан..." Ами че това е начало, запев на могъща в пестеливостта си поема за цялата наша печална, смотана цивилизация с великите й претенции, макар да сме още в юношеския й период на безразсъдства и жестоки самохвалства, кой от всичките живи днес около седем милиарда е по-жив! 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
  
Plovdiv, edited by 9 apr. 2020 
___
Реплика на Жак от свитата на княза изгнаник. Седмо действие от комедията "Както ви харесва" в превод на Валери Петров (1920-2014):
        Да, този свят е сцена,
        където всички хора са актьори
        и всеки има миг, във който трябва
        да влезе и излезе; и играе
        различни роли, тъй като животът
        е в седем действия: кърмаче първо,
        което плаче и повръща в скута
        на дойката. След туй момченце сутрин
        с лъщящи бузки, с чантата на гръб,
        което неохотно, като охлюв
        отива на училище. След малко
        печален влюбен, който, сякаш пещ,
        въздиша над сонета си горещ
        за нечий нежен лик. След миг войник,
        наперен, със мустак на леопард,
        ругаещ върло, бърз на крамоли,
        готов заради славата да скочи
        в топовно гърло! А след малко само
        общински съдия, коремче пуснал,
        натъпкал се добре с петел-подарък,
        но строг, с брада подкастрена прилично,
        и хубаво заучил своя текст
        от важни глупости. След туй палячо,
        по чехли, със кесия на колана
        и очила на края на носа,
        танцуващ в гащите от младини,
        сега широки за пищяла мършав,
        и мъжкия си глас обратно върнал
        към детското пискунче… И накрая
        на тази чудновата пъстра драма
        последна роля: странно същество
        в повторно детство, с изличена памет,
        без зъби, без очи, без слух, без всичко!
** Сборник стихотворения, 1998 г., самиздат.
Иван Вълев (1942)
*** Иван Вълев, вж. https://www.facebook.com/206891506899/photos/a.211791611899/213997856899/?type=3&fref=mentions & https://www.bnr.bg/starazagora/post/101171505 Бел.м., tisss.