ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1472.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1472.)

  Понякога, но все някога идва момент в живота на коравия мъж, оцелял в разните му мъжки сражения, да пусне сълза. Чудел съм се защо, слабост ли е? – Аноним (1947)

  16 oct. 2012

ЛАВАНДУЛОВИЯТ ХЪЛМ 
(Късче от фотография на твоето детство*)

Мила дъще, морето е голямо, и ти се страхуваш,
но аз съм тук, държа те за ръчица и съм готов
всичко да обясня, да разкажа онова, което зная.

Животът е голям, дъще, и твоят баща стори много.
Много грешки стори твоят баща, преди да се родиш
и след това. О, как хубаво е да си жив сред морето!

Ала морето желае да плуваш, дори да се плашиш
от грешки, и без да се колебаеш, да грешиш и пак
да се надяваш, че денят утре ще е по-просторен,

по-хубав и злите край теб са всъщност добри –

добри хора, но не знаят как да ти се представят
откъм слънчевата си страна,

моя Малка принцеске – тревога за моето сърце.

Пловдив – столица на Одриското тракийско царство

Plovdiv, edited on 28 dec. 2023 

Илюстрации:

- Малкото момиче е вселена от нежност.

- Моята Вера, която не си харесва името.

–––

* Част от снимка, правена на плажа, когато петгодишната си внучка родителите ми бяха взели с тях на морето. Бел.м., tisss.