ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (000.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (000.)

  По-високо билото, майстори! Иде женихът –/ Арес същински – вижте, стърчи над всички мъже... – Сафо, "Епиталама" (630... 612-570 г. пр.н.е.) 

 

  12 uni 2022

СУПЕР-КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ

  Ангел Грънчаров*: – Г-н Иво Инджев е написал много смел, верен (правдолюбив) и добър коментар в блога си, който не само оценявам като поредно негово попадение право в десетката, но и като изключително, да не кажа съдбовно важен; затова мисълта му трябва да се разпространи сред колкото се може повече българи с оглед истината да стигне до душите им (знаем, че лъжата е подобна на отрова!); по тази причина направих коментар, представяйки статията му в блога си; ето възловият момент от статията на г-н Инджев, а по-долу можете да прочетете и моя коментар:

  11.06.2022 от Иво Инджев:

  ...балканските народи винаги са бленували да се присъединят към Европа и нейния привлекателен по-висок стандарт на живот. Русия си дава сметка за този наш исторически доказан копнеж и едва ли си прави илюзии, че има какво да предложи на балканските народи като алтернатива. Ето защо залага на изпитаното средство да ги противопоставя, за да сее раздори в някогашния “барутен погреб” на Европа и така да я държи в напрежение.

  По казуса с членството на Скопие в ЕС Русия успя 100 процента да пусне такъв фитил в София по време на управлението предишното мутренско управление. И докато бомбата със закъснител, заложена от него цъка, а ние тук се чудим как да я обезвредим, в Москва потриват ръце и се поздравяват с успеха. По всички останали фронтове на дипломацията и геополитиката Русия се проваля както никога преди в имперската си история, но балканската й мина, зарита в София, е постижение на рашизма, което никой не може да отрече. Нито да разминира лесно. За голямо съжаление този руски успех не е просто някакво моментно хрумване на гениални интриганти в Кремъл. Те просто умело използваха наслояванията в българското общество и ги активираха чрез своята агентура. Използваха коварно критичния момент. ...

  Ангел Грънчаров: – КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Българското вето на членството на Македония в Евросъюза е цъкаща руска мина, чиито фитил запалиха ченгетата Боко и Каракачанов. Тя не само ще трови отношенията ни с най-близкия ни съсед години наред, но е и способна да взриви гражданския мир у нас, т.е. да предизвика жесток конфликт вътре в страната; тази коварна и подла руска мина всява такива раздори в и без това изтерзаното от злодеянията руско-българската кагебистко-ченгесарска мафия българско общество, че свят ще ни се завие; да не говорим за това, че в очите на Европа България става най-вярната слугиня на руския имперски колониализъм, сравнима със Сърбия, само дето Сърбия печели не по-малко от Русия от този наш глупав и излишен конфликт с нашите кръвни братя, македонците. Фактически с тази руска мина, с това коварно вето Русия направи така, че България не само да загуби Македония завинаги (това пъклено беше направено от командваните от Москва български комунисти начело с Георги Димитров в периода 1944-1950 г.), но и да ни смрази завинаги с македонците, с гражданите на Македония, наши кръвни братя (та ние пеем едни и същи песни!).

  Затова Кирил Петков може да не си отиде мърцина, а да направи нещо, което е далновидно в перспектива, в стратегически план: да обезвреди руската мина като каже истината по въпроса, т.е. като заяви от свое име, че съжалява за това, което направиха въпросните ченгета Боко и Каракачанов (подкрепяни от руската подлога Румен Радев!) по отношение на Македония, за несправедливостта, която те допуснаха съвсем умишлено, да се извини на македонците и след това да отидем на избори.

  Вярно, цялата пета колона на Русия ще го оплюе и разкости, както навремето разкости Иван Костов, но това рязко противопоставяне на нейните козни, отказът от шикалкавене ще доведе дотам да се разбере кой кой е, а пък това ще оздрави политическия дебат у нас: нека всички руски маскари да скочат като един срещу Кирил Петков, нека да се издадат, че служат не на България, а на нейния вековен душманин Русия, да видим народът, като съзре тази истина, как ще реагира, какво ще направи, дали ще бъде способен да защити своя изконен интерес.

  Истината е мощна сила, драги дами и господа, без нея политиката се превръща във въжеиграчество и в безгръбначно лазене, на което се нагледахме и налюбувахме! Нищо не печели България от това вето, а само губи, нима не съзнавате? Нима сме обладани неспасяемо от глупостта, от безразсъдството, от безумието, от нравствената развала?! Нима не виждате, че под влиянието на ченгетата на Кремъл ние допуснахме България спрямо Македония да се държи така, както Русия от години пред очите ни се държи с Украйна: напълно несправедливо и подло?! Какво искаме, да обезумеем дотам, че да тръгнем на война с "тъй лошите и непокорни македонци"?! Ние като руснаците ли сме, ние зомбита ли сме, човеци ли сме, акъл имаме ли, знаем ли изобщо що правим?! Горните мои мисли са под влиянието на статията на Иво Инджев със заглавие "Само украинска победа може да ни освободи от вековните ни порусители и да деактивира македонската мина у нас". Просто продължих мисълта му малко по-нататък.

КОМЕНТАРИ ОТ ЧИТАТЕЛИ НА ГРЪНЧАРОВ

  Анонимен: – Грънчаровци и Инджевци продължават предателското дело на Георги Димитров и Коминтерна. 12.06.22 г., 7:44 ч.

  Ангел Грънчаров: – Другарко, объркала сте се: пъкленото антибългарско дело спрямо Македония на Русия и Гошо Тарабата го продължават таваришчите Боко, Каракачанов и Радев. 12.06.22 г., 7:47 ч.

  ЖИВКО ЖЕЛЕВ: – Докога бе, гражданино, ще развивате вашите безумни теории, базирани на някаква си ваша омраза към руснаците и Русия? Гражданино, на мен изобщо не ми пука нито дали Македония ще влезе в ЕС, нито дали на Русия това й харесва или не. Лично на вас, гражданино, как ще ви се подобри живота, ако Македония стане член на ЕС? Ами никак бе, гражданино. Хайде тогава укротете се и стига с вашите глупости. Занимавайте се с нещо съществено. 12.06.22 г., 8:35 ч.

  Анонимен: – Сваляне на ветото е национално предателство, водещо до национална катастрофа! 12.06.22 г., 10:43 ч.

  Ангел Грънчаров: – Другарко, това, което отговаря на интереса на България, не може да е никакво предателство. За Вас е предателство всичко, което не отговаря на интересите на Русия. 12.06.22 г., 11:12 ч.

  Ангел Грънчаров: – До другарката, самонарекла се Живко Желев: Другарко, добре имитирате стила на дърдорене на таваришч Желев, за което всичко, което той не разбира, са глупости. Той също е путинист и комуноид, тъй че, другарко, добре сте се ориентирала да използвате неговото име. За което Ви поздравявам. Само дето пак дърдорите врели-некипели, издаващи пълното Ви неразбиране на проблемите, по които се изказвате. 12.06.22 г., 11:15 ч.

  ЖИВКО ЖЕЛЕВ: – Така и не отговорихте на въпроса, гражданино: С какво живота ви ще се подобри, ако евентуално Македония стане член на ЕС? Макар че отговорът е ясен: С нищо! Тогава за какво са всичките ви напъни бе, гражданино? Оставете я тази Македония вече. 12.06.22 г., 11:44 ч.

  ЖИВКО ЖЕЛЕВ: – Гражданино, коментирайте как 150 хил. жители на Македония са взели БГ паспорти, ДОКАЗВАЙКИ български произход, а при преброяването едва 3 хил. са се определили като българи. 12.06.22 г., 12:03 ч.

  ЖИВКО ЖЕЛЕВ: – Гражданино, философът и учител Живко Желев сам напусна с гордо вдигната глава училището, поради несъгласие с "реформите" в образованието. Докато вие бяхте изхвърлен от образователната система и години наред плачете да се върнете в тази уж толкова гнила според самия вас система на образУвание, само и само да взимате висока заплатка, която иначе няма как да получите, понеже за нищо ви не бива. Схващате ли разликата бе, гражданино? 12.06.22 г., 12:07 ч.

  Ангел Грънчаров: – Другарко "Живко Желев", Аз се боря за промяна на системата отвътре, поради което властващите калинки, за да защитят безполезното си съществуване, опраскаха мен. СфанАхте ли теперь что случилось, загряхте ли, дарагой комуноидний реотан? 12.06.22 г., 13:38 ч.

КЪМ ДВАМАТА ЧИТАТЕЛИ НА ГРЪНЧАРОВ

  1) Анонимен: "Грънчаровци и Инджевци продължават предателското дело на Георги Димитров и Коминтерна". 12.06.22 г., 7:44 ч.

  2) ЖИВКО ЖЕЛЕВ: "...философът и учител Живко Желев напусна с гордо вдигната глава училището поради несъгласие с "реформите" в образованието. Докато Вие бяхте изхвърлен от образователната система и години наред плачете и искате да се върнете в тази уж толкова гнила, според Вас, система на образование, само и само да взимате висока заплата, която иначе няма как да получите, понеже за нищо Ви не бива. Схващате ли разликата?" 12.06.22 г., 12:07 ч.

Jores (1947):

  1. Ивайло Инджев (1952) е от комунистически род, както и Бойко Борисов (1959) е сред най-младите бивши партийни членове на БКП, както от комунистически род е Евгений Михайлов (1954), както фамозният Иван Костов (1949), в когото мнозина виждат днешния Стефан Стамболов, гради кариера благодарение на управляващата някогашна комунистическа прослойка. Всички те са завършили по някое си време школовка в Съветска Русия, която след Десети ноември 1989 г. очевидно ненавиждат. Всеки има правото да се променя, но това по-горе дали не е откровено ренегатство?

  2. Постъпили Сте достойно – нещо, което не е присъщо за мнозина синове и внуци от комунистически родове. Защо очаквате Грънчаров да се съгласи с Вас, нима Сте толкова наивен! Вълкът козината си мени, нрава не! Поздрави от един пловдивчанин и моля, не се хвърляйте да спорите с някого, който не е на Вашето ниво на интелект и култура! Демокрацията изисква етика, най-малкото – елементарно възпитание.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа  

Plovdiv, edited on 12 uni 2022

–––

* Водещ ежеседмични предавания по Пловдивската обществена телевизия от 2014 г. до днес. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (001.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (001.)

  По-високо билото, майстори! Иде женихът –/ Арес същински – вижте, стърчи над всички мъже... – Сафо, "Епиталама" (630... 612-570 г. пр.н.е.)* 

 

  03 dec. 1976

ПО ТРАВЕРСИТЕ

В памет на чичо ми Насо**

И както си вървя към къщи,
подскачайки от крак на крак, и леко
отмествам между релсите тревата
да гледа по на юг, а не на север...
И както ходя все по-сръчно
по тази черна, грапава, плешива,
олющена, изкаляна Земя...
И виждам, моят чичо се завръща.

Нарамил две торби, чувал и чанта,
пресякъл много пътища потайни,
изкачвал триста склонове опасни
и множество ужасни върхове,
на гола пръст умирал до насита,
от всякакви реки вода отпивал,
на всякакви случайности приятел
и смъртен враг на своите врагове,
той иде
и петите му отпяват,
така че двете стари гуменетки
и възелът на сухата му шия
ми казват: 

– Хей!
Каквото и да става,
не виждаш по-красив,
по-горд от него
и по-достоен в целия ви род!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

  

Plovdiv, edited on 12 uni 2022

___
* Сафо, "Епиталама" (сватбена песен), фрагмент 100. Майсторите зидари градят покрива, а призивът е към тях: женихът е твърде висок, за да влезе в дом с нисък покрив. Метафора за полета на въображението, когато младото момиче очаква своя любим. Вж. https://bg.celeb-true.com/sappho-lyric-poet-from-island-lesbos-lived-archaic-greece-check

** Атанас Г. Бояджиев (1912-1975) – третият измежду петимата братя Бояджиеви, издъхнал в клиника за луди, където принудително бил пратен от МВР някъде си в Югоизточна България. Текстът бе публикуван през 1979 г. в пловдивския партиен всекидневник "Отечествен глас" – трибуна на ОК и ГК на БКП; едва ли редакторът – поетът Александър Бандеров (1933-2007), завеждащ по онова време литературния отдел, би могъл да предположи, че посвещението е към тъмен балкански субект, въдворен за вицове срещу властта отначало в концлагер, а по-късно в психиатрична клиника. Сбирал народа около себе си Насо Гащара да му посвири на китара и да му разправя лакърдии в барачка, където живеел сам на височинка над корпусите на клиниката. Синът му Георги (1943), научи за смъртта три години по-късно. За десет години по-големия си брат баща ми Дърводелецът казваше: "Преди Девети го млатеха в полицията, след Девети – в милицията". Когато съм се родил, в онези следвоенни купонни времена чичо ми Насо открива на мое име влог в местната банка. Стихотворението е заключителен текст в сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов" – Пловдив, 1983 г., в тираж 1100 екз. Бел.м., tisss.