.jpg)
Богатството е наказание. Богатият е окован, бедният е свободен. – Аноним (1947)
08 dec. 2012
СТУДЕНТСКА МАНСАРДА
В мансарда бедна с поглед устремен
към звездното небе над гнила капандура,
откривах Господ вперил се във мен
и чувствах се пленен от всички щури
идеи за охолен и честит живот,
за слава и оптимистични драми –
Адам от глина под едно дърво,
преди да влезе Ева във съня му.
Там свети му котлончето-фенер
и топли той премръзналите пръсти
с коричка хлебец, мас и лют пипер,
консерва копърка и лук две връзки!
Къде отлитнахте, бедняшки дни
на топличко във Старата читалня?
По Витошка виелица фучи,
а Невски се издига катедрално
и аз пак в мензата: на стар фасул,
чорбица редичка с ошав от сливи,
но щом с чорба тумбакът съм издул,
жените ми изглеждат тъй красиви!
И зъзнейки макар, от крак на крак
очаквам край Орлов мост автобуса,
внезапно в бързо падащия мрак
прострелва ме с очи девойче русо.
Ще я сънувам после цяла нощ,
увит до вежди в древно одеало,
и тъй: Животът никак не е лош! –
ще си река пред късче огледало,
докато с тъпия бръснач в ръка
на сутринта муцуната си бръсна;
Животът не е лош – пак ще река,
но ад го правят помислите мръсни.
Така наивен, жизнен, окрилен,
по Руски ще се смеся със тълпата,
която грош не дала би за мен,
освен да ме обърше през устата.
Ех, бедни дни, как липсвате ми днес
с болежки бол и бръчки по челото –
човек узнава колко е злочест,
постигне ли мечтите си в живота!
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
към звездното небе над гнила капандура,
откривах Господ вперил се във мен
и чувствах се пленен от всички щури
идеи за охолен и честит живот,
за слава и оптимистични драми –
Адам от глина под едно дърво,
преди да влезе Ева във съня му.
Там свети му котлончето-фенер
и топли той премръзналите пръсти
с коричка хлебец, мас и лют пипер,
консерва копърка и лук две връзки!
Къде отлитнахте, бедняшки дни
на топличко във Старата читалня?
По Витошка виелица фучи,
а Невски се издига катедрално
и аз пак в мензата: на стар фасул,
чорбица редичка с ошав от сливи,
но щом с чорба тумбакът съм издул,
жените ми изглеждат тъй красиви!
И зъзнейки макар, от крак на крак
очаквам край Орлов мост автобуса,
внезапно в бързо падащия мрак
прострелва ме с очи девойче русо.
Ще я сънувам после цяла нощ,
увит до вежди в древно одеало,
и тъй: Животът никак не е лош! –
ще си река пред късче огледало,
докато с тъпия бръснач в ръка
на сутринта муцуната си бръсна;
Животът не е лош – пак ще река,
но ад го правят помислите мръсни.
Така наивен, жизнен, окрилен,
по Руски ще се смеся със тълпата,
която грош не дала би за мен,
освен да ме обърше през устата.
Ех, бедни дни, как липсвате ми днес
с болежки бол и бръчки по челото –
човек узнава колко е злочест,
постигне ли мечтите си в живота!
Plovdiv, edited on 27 maj 2022
Илюстрации:
- Снимка от лятото на 1982 г.
- Снимка от лятото на 1970 г.
.jpg)
.jpg)
.jpg)