tisss: 01/18/20

събота, 18 януари 2020 г.

ЯНУАРИ

Нямаме вече какво да си кажем
и защо ли пък с теб да пия кафе!
Вън е поледица, хлъзгав – паважът,
и колата ми може да поднесе.

С тези гуми протрити като стари галоши,
лека маневра и... хлъз, блъс и тряс!
Синоптиците казват: времето лошо;
грипът ни дебне – казвам и аз.

Я, ти по-харно си стой при мъжлето,
свинско със зеле, пръжките с лук
туряй на огъня, стъпвай напето,
ала не внасяй в душата ми смут.

Вярно, за мен ти си още принцеса,
понякога нощем пак мисля за теб,
ала вече онази Любов я отнесе
след толкоз години суетната дреб.

Сега съм затънал в коледни пости,
че бавят аванса и карам без лев,
ще взема да ида у съседа на гости
да му пуша на муфта цигарите с кеф.

На табла красиво той пак ще ме бие
и аз ще се правя на лют, ядовит;
щастлив, ще налее вино да пием
и аз ще го гледам, доволен и сит.

А с теб, принцеске, какво да си кажем,
ой, как не искам да ме виждаш злочест!
Ти ще черпиш, аз ще се правя на важен,
но хай да отложим за друг път, не днес.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 12 jan. 2012 – edited by 18 jan. 2020

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (35.)

А Крем (Крум) попита аварските пленници: "От какво, мислите, загина вашият княз и целият ви народ?" Те му отговориха: "От това, че взаимните клевети се умножиха и погубиха по-храбрите и по-благоразумните; после злодейците и крадците станаха съобщници на съдиите; после – от пиянство, защото когато виното се преумножи, всички станаха пияници; също – от подкупничество: всички станаха рушветчии, продажници; сетне – от търговия, защото всички станаха търговци и се лъжеха помежду си. И нашата гибел произлезе от всичко това".

16.11.1998., продължение 2

Етично ли е да се нападат хиляди сънародници, манипулирани чрез марксизма и неговата рожба болшевизма, само затова че не са успели да се префасонират така бързичко и ловко като вчерашните Татови мекерета? Насила кого не ще принудиш да се покае, още по-малко – като му тикаш показалеца си като боен патлак в челото! Мисля си, драги, Демокрацията не ви се спуска отгоре като прословутите от епохата на соца "директиви на Партията и вожда", а е стил, поведение, нравствена система, право на личен избор, което простичко казано значи: край, а бе, край, бе, на толкова любимата за праведните партайци колективна ярост!

Манталитетът на злия оратор от официалната трибуна при соца се градеше, и пак се гради, върху този тип партиен фанатизъм. Нали помним началото на хубавичкия девиз от епохата на Татовизма в България "Партията не греши", грешат отделните членове, но Партията се чисти, като ги лишава от доверие, демек, праща ги в седма глуха. В онези първи месеци на еуфория след Десети ноември 1989 г. за апостолите на СДС тази козметична операция масово българите наричаха отлюспване.

Поучително бе обикновен човек да гледа как явен праведник от светая светих на ленинизма АОНСУ* размахва показалец над покрусената тълпа, че българите вече не гласували за партията Му, оказал се недорасъл този до вчера доверчив народ! Което е пак до болка познатият стил на фатмака – любимец на моето поколение българи, служили в Българската армия. Като не му излезли сметките, народът му крив, народът му виновен, че прост бил, не вдява що е то демокрация, европейски духовни ценности, джендър що е и как следва да се разбират евролиберализмът, свободата на словото и прочие екстри на демокрацията, поднесена на сребърна табличка със син кант. Говоря за нещо основно, което въпросните властолюбиви персони така и до днес не успяха да променят у себе си, това е пак онзи фанатичен запев на култивираната обществена ненавист. Движена от омразата си към врага, болшевишкият тип администрация обрече през ХХ век цели нации (татари, евреи и прочие) на преселение хиляди километри в Далечния Изток. Произведените от Биг Брадър в сан "Гид по демокрация и европейски духовни ценности" да вземат, па да си опреснят усвоеното в партийните школи по Основи на психологията и да не се разхождат из общественото пространство на България като слон в стъкларски магазин. Уважение към опонента е първо и последно условие да сме общност.

Е, каква стана тя? Уредиха пак зад микрофона и пред камерите на телевизионните студия клети страдалци, супер-дисиденти (ала "дисидент" между другото означава "отклонил се от правата линия на Партията") срещу Т. Живков, някогашни галеници, като г-н Михаил Неделчев, да речем, фанатични демократи, и пак в челните редички на т.нар. прогресивно човечество и борба за световно щастие и мир!

Фанатичен демократ в стил Радио Свободна Европа от времето, когато едва-едва долавяхме емисиите на български език въпреки заглушителните радио-устройства? Методи от Студената война в националното българско пространство днес? Да, огън по химерата комунизъм, ама много моля, уважавай правото на лично мнение! Жал е да те слуша човек как си се запенил, как се натискаш пред олтара на твоята Партия-ръководителка или пред осанката на отвъдокеанския си Голям Брат.

БЕЛЕЖКА от 04.07.2000 г.

От 1 юли т.г. предаването "Позиции" с водеща г-жа Стефка Маймарева логично бе преустановено за финансираната от Конгреса на САЩ Радиостанция "Free Europe". Този род предавания минират обществото с патетичните речи срещу комунизма и комунистите. Показателно бе последното излъчване в петък вечерта на 30 юни от 17 до 19 ч., когато гневните реплики от Залцбург на университетския преподавател Иван Младенов в течение на стотина минути нагнетяваха ненавист в най-пошлата й версия; интелигентно звучащият глас на въпросния демократ дава тон на някакъв вид всеобща скръб, че хората отвън (заинтересовани фактори от администрацията на САЩ) не съзнавали каква загуба за демокрацията у нас е преустановяването на тези емисии. Чрез говоренето с апломб и злостно квакане иззад микрофона как ще обориш добре отработена, рафинирана, прилагана столетие агитация? Бесуването срещу Злото също е зло, служи на самото Зло. Вместо дрънчащи на празно тенеке проклятия, хладен ум, горещо сърце и чисти ръце трябват. Цитирам Дзержински (1877-1926)** неслучайно, а защото смятам, че има и от опонента какво да научиш.

Следва