Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 1 януари 2016 г.

Ars Poetica - В ПОДНОЖИЕТО НА МАРГАРИТКАТА

В ПОДНОЖИЕТО НА МАРГАРИТКАТА

Поетът е детето на човечеството.
Ходи с пръстче във уста
и не знае да мълчи,
ала сърцето му увлича се да страда,
да се гърчи
и да се оплаква от щастието.

Подкарал трите си годинки
по възвишенията на тоя уморяващ ни живот,
а егоизмът му дели света на пояси,
планетата
за него е ябълка на познанието.
Децата
четиригодишни даже гледат го с насмешка.

От тях по-малко важен,
поспрял се в подножието
на маргаритката - на сянка,
той очите си затуля с длан от слънцето.
И не умее да се влюбва,
защото влюбен по рождение е той -
и не в едно нещо, а във всички неща,
и не в едно момиче, а във всички жени,
и не в едного, а във всичко живо.

...Леярю на мечти в калъпи влажни,
строителю на замъци от пясък,
ти, продавачо на туткал и звезден прах,
на мъх от пеперуда
и на аромат от цвете,
ти, мулетарю, който
крачиш подир звяра в теб,
ти, генерале на пехота сиромашка
от спукани идеи,
ти, повърхностен,
дълбок
и
много стръмен,
пази се
да не се удавиш
в себе си!


Plovdiv, 4 avg. 1996 – no redact. 2 jan. 2016

Ars Poetica - ПОКЛОННИЦИ НА ЖАК ПРЕВЕР

               Вали и тук, а гробът се чернее,
               и хвърлих кал наместо пръст.
               Безброй червени карамфили
               изгряваха околовръст...*

ПОКЛОННИЦИ НА ЖАК ПРЕВЕР

                                             На Сончето

"Вали и тук, а гробът се чернее,
и хвърлих шепа кал наместо пръст;
безброй от карамфили онемели
избухнаха в печал околовръст."

Да питаме духът на тоз, когото
с теб, Ирини, цитираме така,
че зад усмивка бликва от окото
кристално остра капчица сълза.

Каскет нахлупил, ходи покрай Сена,
ръцете пъхнал в своя стар балтон, 
с врабците разговаря без проблеми,
към Пер Лашез обръща се с поклон.

От него генералите се плашат,
а влюбените имат го за свой –
разделят се, прегръщат се и плачат,
от страст в омая тръпнещи във зной.

Край селската сергия там поспира,
и взел узряла ябълка в ръка,
го виждам да говори със Всемира
 поетът – арлекинът на света.



Напудрени жени, мъже тъй строги,
вечерни в черни дрехи се тълпят
край черкви, минарета, синагоги
молитвите си траурни мълвят...

Но кой ги чува! Кой от мъртъвците
изпитва някакъв респект пред тях!
От тоя свят щом някой си отива,
друг ражда се за болка и за грях

и тъй светът върти се покрай Сена,
край Искър и Марица се върти.
Поетите израстват по-големи
пред бездната на миналите дни.


Plovdiv, 22 uli 2008 – redact. 1 jan. 2016
______
* Из стихотворение на Соня Пехльова.