вторник, 13 април 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (548.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (548.) 

  Животът, това е път, цел и награда. Животът, това е танц на Любовта. Мисията ни е да разцъфтяваме. Да си – това е велик дар. Животът ни е история на Всемира, затова животът е по-красив от теорията. – Цар Соломон към онези, които се поинтересували какъв е смисълът на живота*

  22.11.2012. 

НА ЗАВЕТ СЕДНАЛ 

На завет сам покрай жарта, 
премислям минали неща – 
за пеперудени поля 
и низ отколешни лета, 
за листа жълт, за скрежа бял, 
в мъглив ноември отлетял, 
за мразовития ветрец, 
косите разпилял. 

И мисля, седнал край жарта, 
за онзи бъден хубав час, 
когато дойде Пролетта 
и няма да я видя аз. 
Безброй неща са ми до днес 
невидими, далеч от мен – 
та всеки мил разлистен лес 
нали различно е зелен! 

И мисля си покрай жарта 
за всеки мой добър познат 
и всеки, който подир мен 
ще радва хубавият свят. 
И уж седя зад своя праг, 
но в себе си се вслушвам аз 
за стъпки, що се връщат пак, 
за тих и дружелюбен глас.
 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 14 apr. 2021
–––
*Вж. https://novavarna.net/2016/04/14/%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B0%D1%80-%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%BD/ Бел.м., tisss

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (547.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (547.) 

 Загубим ли България, загубили сме всичко. – Николай Хайтов (1919-2002)

  04.02.2014. 

НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ

За чуждия възход не съжалявай; 
не знам разбираш ли, че си щастлив, 
затуй че за пари не се продаде – 
остана тук, но си останал жив. 

Човека доверчив честта го пази, 
и колкото и лъган да е той, 
и колкото и тарикати разни 
да му се смеят и наддават вой, 

на себе си щом верен той остава 
по дух, призвание и нрав 
не знам в обрулената ни държава 
от този тих наивник по-корав. 

България не може да загине, 
докато има кой да я цени, 
докато нас все още тук ни има 
по тези географски ширини. 

Отлитат и долитат сладкопойни 
изискани пернати същества, 
а ний градим гнездото си на корена 
и няма по-нормално от това. 

Да, бедно, в унижение живеем 
и наглостта ни бие по лице, 
но бягството оттук не е идея – 
о, не отпускай, моля те, ръце! 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 13 apr. 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...