вторник, 13 април 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (548.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (548.) 

  Животът, това е път, цел и награда. Животът, това е танц на Любовта. Мисията ни е да разцъфтяваме. Да си – това е велик дар. Животът ни е история на Всемира, затова животът е по-красив от теорията. – Цар Соломон към онези, които се поинтересували какъв е смисълът на живота*

  22.11.2012. 

НА ЗАВЕТ СЕДНАЛ 

На завет сам покрай жарта, 
премислям минали неща – 
за пеперудени поля 
и низ отколешни лета, 
за листа жълт, за скрежа бял, 
в мъглив ноември отлетял, 
за мразовития ветрец, 
косите разпилял. 

И мисля, седнал край жарта, 
за онзи бъден хубав час, 
когато дойде Пролетта 
и няма да я видя аз. 
Безброй неща са ми до днес 
невидими, далеч от мен – 
та всеки мил разлистен лес 
нали различно е зелен! 

И мисля си покрай жарта 
за всеки мой добър познат 
и всеки, който подир мен 
ще радва хубавият свят. 
И уж седя зад своя праг, 
но в себе си се вслушвам аз 
за стъпки, що се връщат пак, 
за тих и дружелюбен глас.
 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 14 apr. 2021
–––
*Вж. https://novavarna.net/2016/04/14/%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B0%D1%80-%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%BD/ Бел.м., tisss

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (547.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (547.) 

 Загубим ли България, загубили сме всичко. – Николай Хайтов (1919-2002)

  04.02.2014. 

НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ

За чуждия възход не съжалявай; 
не знам разбираш ли, че си щастлив, 
затуй че за пари не се продаде – 
остана тук, но си останал жив. 

Човека доверчив честта го пази, 
и колкото и лъган да е той, 
и колкото и тарикати разни 
да му се смеят и наддават вой, 

на себе си щом верен той остава 
по дух, призвание и нрав 
не знам в обрулената ни държава 
от този тих наивник по-корав. 

България не може да загине, 
докато има кой да я цени, 
докато нас все още тук ни има 
по тези географски ширини. 

Отлитат и долитат сладкопойни 
изискани пернати същества, 
а ний градим гнездото си на корена 
и няма по-нормално от това. 

Да, бедно, в унижение живеем 
и наглостта ни бие по лице, 
но бягството оттук не е идея – 
о, не отпускай, моля те, ръце! 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 13 apr. 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...