Миналото не можеш да изтръгнеш ей така, все едно си сменяш костюма. То живее у нас за урок и поука, че плъховете от романа "Чумата" на Албер Камю не могат просто да си отидат, че всеки щастлив град на света завинаги си остава застрашен от чумата, която пак ще се събуди от всеобщото наше нехайство и глупост. – Аноним (1947)
21 dec. 2015
ПУСНИ МОМИЧЕТО ДА СИ ВЪРВИ!
Нужна ти е птица в клетка
може би?
Да те гали, да ти шета
може би?
Да я мамиш, да те чака
може би?
Но това го може всяка
може би!
Виж горещото момиче –
може би
ти за нея беше всичко:
радости, беди…
Но пред нейното търпение
може би
будиш само отегчение…
Може би!
Щом не знаеш да обичаш,
може би
друг мъж вече я привлича.
Може би.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 21 dec. 2023
Илюстрации: - Насила може ли да те обичат! - Пусни момичето да си върви...
Миналото не можеш да изтръгнеш ей тcx, все едно си сменяш костюма. То живее у нас за урок и поука, че плъховете в романа "Чумата" на Албер Камю не могат просто ей тъй да си отидат, че всеки щастлив град на този свят завинаги си остава застрашен от Чумата, която един ден отново ще се събуди от всеобщото наше нехайство и глупост. – Аноним (1947)
3 mar. 2011
– О-ох, Музо, възпей онзи гибелен гняв на Ахила Пелеев, който донесе безброй беди на войските ахейски и прати в подземното царство душите на много герои, а тях самите предаде за плячка на стръвните псета – пир за грабливите птици...
– Само питам, нищо лично. Как от мнозинството оратори за духовните ценности и демокрацията тук се оказаха бивши сътрудници на Държавна сигурност от VI отдел – политическото гестапо, което слухтеше за вицове и забежки на Татовия интелектуален елит?
АПОСТОЛИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА Апостол № 7
Иво Инджев (1955)
Завършил висше образование в СССР, в Института при Московския за страните от Азия и Африка държавен университет, дето изучава... Какво изучава си е партийна работа, по-важното е, че е приютен в редичките на Държавна сигурност, като Авакум Захов в ерата на Тодор Живков. Още в първите дни на сполетялата ни "демокрация" другарят Инджев публично съобщава, че е раснал в кофти семейна среда, където родителското тяло му надувало главата колко яко нещо е комунизмът и колко готино е да си партиен член, да служиш на Партията ръководителка, тъй че поради тази обърквация решил да види свят, маскиран като журналист - разузнавач в Близкия Изток, а именно в Бейрут – "столицата на разврата" по онова ми ти мътно време. Междувременно се и оженил за госпожица, служителка в източногерманското ЩАЗИ, съответното вътрешно контраразузнаване, и тя му ражда три чудесни рожби*. Когато Съветският съюз почна да сдава багажа и Чекръкът на Българската ни История се врътна половин оборот наопъки, г-н Иво се събужда една слънчева утрин враг на всичко руско в България, особено на паметници, напомнящи за краха на нацизма с края на Втората световна война. Между акциите на г-н Иво Инджев поучителна за поколенията ще остане битката му в Княжеската градина с бронзовия ансамбъл и войника от Паметника. Пътищата ни с другаря Иво Инджев се засякога в края на юли на 1981 г., без когато и да било да съм имал мерак да го срещам наживо... Преди да ми бият шута от младежкия пловдивски вестник заради критична статия, кореспондентът на пловдивския клон на БТА Георги Найденов** ме нави да му стана колега по щат в местното ни кореспондентско бюро на БТА. От него научих за шанса. И когато зазвъня на пожар редакционният телефон върху съседното бюро, Иван Желязков (1945) – секретар на групата от партийци в редакцията, като ми подаваше слушалката с "Теб търсят", рече: "Сигурен съм, звънят от БТА". Търсеше ме Нели Пеевска (1951) – шеф на отдел "Идейно-възпитателна дейност" в Окръжния комитет на ДКМС: "Идвай веднага! Налага се да поговорим". Е, поговорихме. Нелито ме посрещна от вратата с: "Напиши си заявлението за напускане, така и така, налага се да те освободим, понеже обновяваме редакционния състав". Между другото, по онова време бях най-младият от редакцията и единствен дипломиран. Ходих по-късно специално и до София да проверя за резултата, след като месеци преди това по съвет на Георги Найденов (1944) бях подал заявление до БТА. Не се наложи да се катеря до втория етаж в БТА. Отвътре върху страничния служебен вход, върху вратата бяха лепнали списък с одобрените кандидати, дето името "Иво Инджев" бе най-горе. Дста по-късно от колеги вестникари случайно научавам, че майка му на Иво била фактор в отдел "Кадри" на Държавна сигурност.
Апостол № 8
Иван Костов (1949)
В еуфоричните дни веднага подир "славния Десети ноември" главният асистент в котилото на партийната номенклатура АОНСУ – Академията за обществени науки и социално управление, др. Иван Костов, се пробвал с папчица в дипломатическо куфарче със статията му за икономическия ни възход в епохата на победилата демокрация, отпечатана в партийния им вестник "Работническо дело", с велики планове да се провре в гнездото на обновената прясно пребоядисана за една нощ БСП. Обаче новият шеф на Партията др. Андрей Луканов (1938-1996) отпратил отегчен напористия Иван, мърморейки под носа си: "Космоджа ми ти професори и академици по икономика тук ми се прескачат като зайци в ливада, на некъв асистент от АОНСУ проектите ли ще чета!" И прави капитална грешка – понеже със същото това куфарче, със същите грандиозни планове Иван се завтекъл право в централата на СДС, и не само станал техен човек, но и Командир на ошашавените от дарената власт седесари. На Луканов се натискал не кой да е, а баш "днешният Стамболов". Новоизлюпилият се "Стамболов" чрез изобретените от него самия "ремедета": работническо-мениджърски дружества) едва за няколко години успя да разпродаде за нищо пари най-доходоносните ни заводи, кооперации, компании, тъй да се каже, отвори магистрала за сиромашкия живот в условията на абсолютна демокрация докарвайки отлични приходи за шепа родни и чужди супер-спекуланти. С този магьосник на пир по време на чума ме запозна Венцеслав Бъчваров (1932-2008)*** през есента на 1990 г. сред пловдивската главна и по-точно пред някогашната сладкарница "Орфей". Описал съм усещане си за този висок намусен мъж между две жени на средна възраст, излъчващи печал и скука, за влажната като гъба длан и мигновено появилата се представа, че съм застанал пред кирпичен турски дувар, като се здрависахме, след като Венци ме представи: "Редактор на нашия вестник "Демократическо знаме". Описал съм го в епизода "Фал" от ръкописа за книга от 496 стр., която никога няма да види бял свят – "Историйките на ученика Ламски", кажи-речи, документ от 1994 и 2004 година, и пак по действителен сюжет.
Следва
Пловдив – гнездо на пошлостта и културата
Plovdiv, edited on 21 dec. 2023****
ИЛЮСТРАЦИИ: - "Еуфория"*****. Вокален състав "Лей ся, песня!" - Първите мъже у нас се явяват отлични певци.
––––
*...Роденият на 16 април 1955 г. Иво нджев е завършил специалността "История на Азия и Африка" в Московския университет "М. Ломоносов". В съветската столица заминал да учи като стипендиант на Държавна сигурност. Кълне се обаче, че никога в живота си не е писал доноси за когото й да било. А и нещо повече: като студент, заявил на някогашните секретни служби, че се отказва от стипендията им, не желае да им сътрудничи. След дипломирането кандидатства за работа във Външното министерство. Надява се да го наемат, защото знае няколко езика, сред тях – и арабски. В министерството не го одобрили, и за да се издържа, започнал да прави преводи. "Един ден научих, че в БТА са обявили конкурс за редактори... Явих се (...) и ме назначиха в отдел "Международна информация", връща спомените назад именитият журналист. По-късно агенцията го командирова в Бейрут на длъжността "Военен кореспондент". Инджев трупа стаж и в радио "Свободна Европа", и в БНТ. В националната телевизия води пък предаването "Още". 52-годишният Иво зад гърба си има един развод. С първата съпруга, немкинята Регина, се залюбил като студент в Съветския съюз. Тя е майка на три от децата му: Ани, Ива и Волен. Всички те живеят в Германия. Две дъщерички ражда втората му жена, оперната певица Росица Павлова (1973). Запознали се в столичен нощен бар. Росица става особено популярна от 1999 г., когато пред храма "Александър Невски" на митинг с участие на Щатския президента Бил Клинтън, прочувствено изпълнила българския химн, а и химна на Щатите. С второто си семейство г-н Инджев живее в луксозно софийско жилище. Твърди, че за да купи апартамента, теглил кредит. Макар да е четвърто поколение столичанин, преди да се събере с доста по-младата съпруга няма свой покрив. Живеел под наем. МайкатанаИвоИнджевЛюбаАсеноваИнджеваот 1950 г. работикатотелефонисткавМВР. От 1969 г. еназначеназаразузнавачІV степенвъвІІотделнаІV управлениенаДС, сприсвояване инаофицерскозвание "младшилейтенант". БащатанаЛюбаАсенова (дядона журналиста Инджев), АсенСтояновАнгелов, ечленнаБКПот 1926 г. иактивенучастниквпартизанското антифашистко движениекатоятак. На 9 септември 1944 г. активноучаствавустановяванетона т.нар. Народнатавласт, катокомендант наКняжево. През 1948 г. вече енаработавМВР, откъдетосепенсионирапрез 1960 г. БратътнаЛюбаАсенова (чичо муна г-н ИвоИнджев) ЕмилАсеновСтоянов, ечленнаРМСиактивенборецпротивфашизмаикапитализма. Потеклото, биографията, личната кариера напомнят профила на г-н Росен Плевнелиев, на г-н новичкия кмет на София Васил Терзиев или накратко, на типичния партаец от някогашното червено котило на "най-достойните" в партията-ръководителка БКП. Вж. https://hotnews.bg/article/2022041115155837529 & https://www.viewsofia.com/article/31653/Mazhete%2C-koito-poznavat-zhenite%3A-Ivo-Indzhev
.jpg)
.png)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)