Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 5 ноември 2015 г.

Ars Poetica - ДУЕНДЕ

ДУЕНДЕ*

Какво вълнуващо преживяване,
каква красива рамка са косите
за твоето лице,
любима.
И не зная
захласът откъде ли иде тоя ден.
Товарът непосилен на четвъртък,
на петък, събота и на неделя
стягам,
изкачвам се по хълбока на вечерта
във сряда – смирен и хитър,
подъл като индианец, 
който се преструва на заспал.

И защо ли
това хитруване
и тез преструвки, като не успявам 
сам себе си да опазя 
от себе си и очите... ах, очите ми, 
плувнали по реката надолу, 
бъбриво всичко ти казват.

Каква нежна приказка си, любима!
Посегна ли, страх ме е 
да не те разруша, да не съсипя
тоя светъл образ, и тогава 
дали всичко няма да се разпадне
на делнична пепел, 
дали грак на смехове няма
да ме затрупва цяла нощ и 
вторникът ще ми се види черен? 

Как ненужно е да знаем всичко
един за друг! 
Предпочитам да те виждам как минаваш 
горда и шията източена да знам, 
че знак е, и  вирната, брадичката, 
полуоткрехнатите устни, 
и носът  незабележимо 
като въздишка скършен, 
да ми говорят:

Спри! Недей разваляй илюзията
Днес, човеко, е твоят Свети Понеделник.


 
Plovdiv,  uli 1992 – no redact. 6 noe. 2015
______
* Из сб. "Кардиф", изд. 1998 г. Относно термина вж. Федерико Г. Лорка, "Дуенде - теория и същност":

      Госпожи и господа,
      От 1918
г., когато влязох в Общността на мадридските студенти, до 1928 г., когато завърших обучението си по философия и литература, в тоя изискан салон, посещаван от старата испанска аристокрация, за да замаже тя лекомислието си из френските плажове, съм изслушал поне хиляда беседи. Зажаднял за слънце в спарения въздух, бях тъй отегчен, че когато най-сетне излязох на чист въздух, имах усещането, че съм покрит с фин прашец и превърнат в лют пипер.