Както отделните нации, тъй и вкупом всички ние – жители на планетата, съставяме едно цяло, един организъм, който крепне или боледува; и когато някой бере душа в другия край на света, ако си внимателен със себе си, и у теб нещо в същия този миг бере душа. – Аноним (1947)
8 dec. 1971
В бедняшката мансарда с
поглед устремен
към звездното небе над стара капандура
откривах как звездите гледат точно мен
и чувствах се във плен на всички щури
идеи свежи за охолен сит живот,
за слава и за низ победни драми –
Адам във Рая под Онова дърво,
преди да влезе Ева в участта му.
и топлих си премръзналите пръсти
с филия хляб и свинска мас, и лют пипер,
консерва копърка и лук две връзки!
Къде отлитнаха онез бедняшки дни
на топличко в студентската читалня,
когато вън виелица по Витошка фучи
а тук е царството на всичко идеално?
А после в мензата – чиния стар фасул,
чорбица редичка, ошав от сливи,
и щом, щастлив, тумбакът си издул,
мометата изглеждат тъй красиви!
И зъзнейки макар, от крак на крак
очаквам край Орлов мост автобуса,
внезапно в бързо падащия мрак
прострелва ме с очи девойче русо.
Ще я сънувам страстно цяла нощ,
до веждите във вехто одеало,
и тъй "Животът никак не е лош!" –
ще си река пред късче огледало,
докато взел бръсначката в ръка
на сутринта муцуната си бръсна.
"Животът не е лош – пак ще река, -
превръщат го в ад помислите мръсни".
Така наивен, удовлетворен
отново ще се смеся вън с тълпата,
която грош не дала би за мен,
че още млад съм, с жълто по устата.
Щастливи дни, припомняте ми днес
с болежки бол и бръчки по челото:
Човек узнава колко е злочест,
едва щом вземе всичко от живота.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
.jpg)
.jpg)
.jpg)