ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1493.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1493.) 

  Хората имат високо мнение за всички, които се издигат бързо в живота, макар че в природата нищо да не се издига толкова бързо, както праха, плявата и перушината. – Джордж Г. Байрон (1788-1824)

  Цел на простака е да те извади от равновесие. Излезеш ли от кожата си, питал ли си се как ще се прибереш и дали? Борбата за отечеството България не е мимолетен жест на приказна храброст, а въпрос на устойчивост пред предизвикателства от всякакъв род. Пес вълкодав не те облайва, не ти скача храбро по крачолите, а те гледа право в очи. Тъй че много моля, зарежи ги господа артистите!* – Аноним (1947)

  20 dec. 2000

СВИНСКА СВАТБА

Из ръкописа "Историйките на ученика Ламски"

  Хем е като миналата зима, хем нещо различно във въздуха се носи. Съседът Тошко Кутсуза по Еньовден отпраши с тайфа бачкатори за Дойчланд (Германия) и се прибра за православния наш Великден от града Дюселдорф на Майната си с ново новеничко ауди, приклекнало от дарове за домочадието. Докато тук едва сме оцелявали, в онази хладна чужбина с труда си Тошето Кутсуза за по-малко дори от година беше спечелил толкова, колкото тук не би сбрал за целия си мизерен живот на потомствен селянин. Тези дни в детската градина, където работи сестрата на баща ми Тотю леля ми Гица, от Бразилия си дойде за Коледа бившата им даскалица по цигулка Сашка. Та дошла си Сашка за Коледа и пак ще заминава, въпреки носталгията по България. Колегите й тук я гледали като враг на гърмящата чалга, а хлапенцата от Рио де Жанейро с любов я чакали да се появи и крещели до небесата от възторг. Говорела, че по груби сметки с честен труд и сред уважение само за шест месеца Отвъд океана постигнала толкоз, колкото в милата наша България би постигнала за двайсет и пет години усилен труд в унижение, при положение че не яде, дрехи не купува, ходи боса или с налъми и най- редовно си плаща всичките ни безумни такси, данъци, застраховки, осигуровки и пр.

  Снощи мама ни разправи за нейната приятелка рускиня Наташка Морозова, с която от ученички двайсет години писма са си писали. Малък съм бил, но все пак помня как една сутрин Наташа от Белая Калитва маршируваше из къщи: въси вежди, бърчи нос, бръмчи недоволна:
  – Свайо жилище у вас есть... О-хо-хо, и собственная кухня... И в кухню вода есть... И туалетна не для всех на етажей, а только для вас... Буржуи натуральнъйе! Въй уже не "пролетарий, всех стран соединяйтесь", въй капиталистические волки. Я вам искрено сожалею. Ета плоха, очень плоха!
  – Че кое му е плохото? – засегна се мама.
  И Морозова й обясни: кофти войник на Световната революция е онзи, който си има дом. Собственикът на дом със собствена кухня и собствен кенеф с баня зле се бори за Световното щастие, няма как да стане Нов човек, понеже домът, кухнята, кенефът и банята му пречат, възпрепятстват го. Вместо храбро да се хвърля в бой с врага, той мисли как да си смени дюшемето, дограмата, керемидите, мокета и фаянса в кенефа.

  И тате разправи за неколцина яки борци за Световно щастие. Такъв един нов човек, Герой на социалистическия труд, дотолкова се вживял в марксизЪма-ленинизЪма, че като дошли от софийската телевизия репортерчета и г-жа съпругата му стрина Пенка Дойчовица – главен оператор по хигиената, демек проста чистачка в канцелариите на текезесето*, припнала да предупреди, докато мъжо й се изтягал на диванчето у дома:
  – Дочо, евиха се (дойдоха) в селсъветя госкье (гости) от София, ентервю шти земат.
  – Ай, мамицата им! – почесал се Дочо по задника. – Шъ я видим язека таз работа, те само да ми доат! Жа ги опраам яз!

  Наобикалят го с три микрофона и камера издокарани моми и момци, лампа му свети в зъркелите, мажат го с крем фон дю тен и муцуната му пудрят, решат му фандъците по кратуната, а милият се надига барабар с фотьойла, в който се заклещил, че силно му задебелял задникът като на типичен у нас местен началник:
  – Шо ш-ма вапцате, ва? Ква е таз бръснарница по никое време?
  – Ще ти вземаме интервю, байчо Дойчине.
  – А-а! – рекъл идиотът. – Мен ентирвуту си ми требе. Ай, одете си, холан, маайте ми се от чотурата, докат не съм побарал некоя кюския, некой по-ячък сап!

Философският образ на демократична България

  Друга история за т.нар. "герои от епохата на развитото у нас соц. общество". Тези па чешити едвам се не издавили, след като отворили аварийния шлюз на язовира, за да си напълнят тигана с толстолоб и бял амур. Отнесла ги седемметровата водна стихия барабар с бараката, двете моторетки, гъдулката и тигана, а вестникът с партиен патос отразил героизма им в борбата за световно щастие. Та какъв им бил подвигът? Че не рушнали хептен стометровата язовирна стена, барем околията надолу по реката да се издави до крак. То кой ли в днешна България е уварден от чудатости! Веднъж тате се захвана да ме научи как да споря "културно", като човек от сой и с правилно домашно възпитание:
  – Ще ти дам жив пример, драги Иване, как споря с моя уважаван господин началник и как споря с моите тъпи брашнари, дето са ми подчинени и ги водя на отчет.
  Дотолкова се вживя и превъзнесе, че урокът се изроди в скандал, впоследствие от културен спор с благородна и чисто учебна цел приключи от негова страна с текмета, блъскане на врати, потрошено огледало от съдрания му папук, с който не успя да ме уцели, китка кръвосмразяващи псувни, каруцарски закани, сред които най-изисканата беше: "Ще го лиша от наследство аз тоя келеш!"

  Било е и инак. Взе ме с него веднъж за риба, макар той никога да не е бил рибар. Из пътя мрънкаше, че в хлебозавода пак му отрязали премията. Стигнахме реката и той рече: "Ванчо, ти тук стой, сине", прецапа на отсрещния бряг и по някое време лекият пловдивски ветрец взе да довява сочни псувни и попържни... Прокле всичко живо от шефа на хлебозавода Моню Кантарджиев до Президента на Републиката Бате Пешо**. Дали подозираше колко добра дикция има и колко ясно го чувам?!

  Вичо снощи описа друг чешит безподобен, борец за правда и свобода. "Политиците ни лицемерни щял да смачка, щял да им го нацепи той!" – бъбрели за този див Трайко Китанчев унизените от демокрацията, радвали му се те, разчитали на Трайко, но какво се оказва впоследствие! Оказало се, че Китанчев не умее две думи накръст да върже, камо ли наглец да притесни. Бил изключително храбър, че и готов сам дибидюс гол в женската баня да влезе.

  – От съчетанието на тези две изключително мъжки качества "храбър и глупав" най се плаша! – обади се и мама. – Като е кръгъл простак, какво значи храбър, що ще рече талантлив?!

  За митове и за легенди се заприказваха, за измишльотини, в които Ванка Глупака в сюблимния момент става цар Иван Грозни и с калъчката си разбива стотина печени Александър-Божковци, а на ламята Иван Костов одма й реже и трите глави, с които за кроткия народец у нашенско хитрият Иван Костов се превърна в образ на далаверата.

  – А любимият ми генерал*** дари патлак и цуна мухабетчията от вестниците, дето с юмруци налетя върху младо полицайче на пост! – рече Гица. – Чудя се що генералят дари боен патлак на скулптора****. Дали за да гърми любимият му скулптор на воля и по други колеги полицаи на пост, вместо да ги бъхта с юмруци. Нещастният служител на закона, който е подчинен на шефа на полицията, може ли да е срещу Отличника на Мултигруп, мухабетчията с дебела кат циганско лайно пура и чаша шотландско виски! Айде де, как стават тез работи, възможно ли е в нормална държава това да се случи? В какви славни времена живеем, а!

  Пак по Коледа пред блока ни с луксозен джип докараха шопара Хектор. Затиснаха го мъжете да го колят, а пък на Хектор животът му е мил, та им се отскубна и три-четири пъти обиколи блока, следван от глутницата мъже с ножове, мотики и сопи. И сред тях бързонога, досущ като Ахил Богоравний тича и една запетайка, баш касапинът Минчо Вазелинчето. Квичи 150-килограмовият Хектор, грухти, спуска се като бенгалски тигър към ръждивите бракми на паркинга. Само касапският нож, дето му стърчи от гушата и се поклаща, напомня, че не е той хищникът, ами е жертвата... Свинска му съдба! Котка да беше, да отърка опашка в патъците на господин стопанина, любовно да помърка в скута на Биг Брадър, че да е осигурен до дълбоки старини, но не би! Прасе или мутра, правят му ихтибар, евалла му правят, отстъпват му, копанката му е винаги догоре със свински благини пълна, докато друг, по-див нерез от него, не му светне шейсет грама оловце в зурлата лакома. 

  Така е то! Решил дребосъкът, че е Месия, пратен сред нас като дар от Небесата, па се издува-издува-изду-ува като детско балонче със свирка-пищялка от селски панаир. Драмата му, Господи Боже мой, е, че вместо грандиозна изключителна личност, ВИП-персона, простият уж народец открива у него ухилената гримаса на Нейно величество посредствеността, алчността и грандоманията.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 24 jan. 2024

Илюстрации:

- Г-н Царят и неговата вярна дружина, срещани с ентусиазъм.

- Бат Пешо Президента, според шефа на артистите у нас*****.

___
* Към симпатичен и очевидно талантлив нашенец, който чат-пат ме облайва и ме нарича "болшевик" и пр. 

** От ТКЗС – абревиатура за Трудово-кооперативно земеделско стопанство, каквито имаше, кажи-речи, във всяко българско село в епохата на "победилия социализъм".
*** Петър Стоянов (1952) – закъсал адвокат по бракоразводните дела, известен сред пловдивските зевзеци с прозвището Пешо Петолевката, най-неочаквано дори и за самия себе си оказал се президент на "чиста и свята република" България (22.I.1997 – 22.I.2002), тоже: пръв приятел на семейство Бил и Хилари Клинтън.

****Бойко Борисов (1959) – по онова време главен секретар в МВР. Вж. http://handguns.g00net.org/Docs/Doc-Pwg_Wejdi.htm

*****Вежди Рашидов (1951) – скулптор любимец на Мултигруп, назначен по-късно за министър на културата в кабинетите на Бойко Борисов, известни в най-новата Българска история като Борисов I и Борисов II. Вж. 

http://www.btv.bg/article/588-Politsay_sas_schupen_nos_sled_skandal_s_Vejdi_Rashidov_i_Emil_Dodov.html По случая била образувана преписка в V районно управление на МВР в София. Полицаят имал медицинско от клиниката Пирогов. "Не съм посягал към Рашидов", твърди пред БТВ младият сержант от МВР Венцислав Павлов."Помолих да смъкне стъклото на колата. Не ми обърна внимание и се мотаеше вътре. Казах, че при това положение ще се наложи да му вдигнем колата с паяк. Каза ми да му се махам от колата, защото ще ме пребие. Отидох при него (някой си Додов) и той ме блъсна". Отрече да е удрял Додов. Според полицая, аверът на бай Вежди същият този Додов го държал за ръце, за да може бай Вежди спокойно да си го напердаши. След пердаха за десерт същият Додов извъртял, т.е. нагласил за удобство полицайчето и тоже здраво го излумкал в лицето "Кръвта по главата му (на Додов) е от моя нос", добавя сержантът. От V районно на столичното МВР са категорични: "Свидетелските показания на очевидци, както и записите от камерите на общината доказват, че младият полицай не лъже". През 2003 г. Вежди Рашидов (1951) бе награден с прекрасен боен патлак от МВР с кеф и лично от главния секретар ген. Бойко Борисов. 

Отличието се давало за безвъзмездната жертва на скулптора-побойник към МВР и за позицията му България първа да се отзове с официална възторжена декларация против световния тероризъм.  Вж. http://www.mediapool.bg/vezhdi-rashidov-stava-pocheten-grazhdanin-na-sofiya-news222946.html: 

****** Роденият в родния град на Апостола Левски актьор с тежест в обществото Христо Мутафчиев (1969), 

вж.https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%84%D1%87%D0%B8%D0%B5%D0%B2 . Бел.м., tisss.