Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 3 октомври 2016 г.

Ars Poetica – ИМА В ЛЮБОВТА НЕХАЙСТВО СТРАННО

ИМА В ЛЮБОВТА НЕХАЙСТВО СТРАННО

На дърт пръч младичко му се прищяло
и ей – пред огледалото стърчи,
разглежда остарялото си тяло,
муцуната с печалните очи.

Уж лъснат-бръснат, в новичко накипрен,
дезодориран със одеколон,
ала годинките такваз са цифра,
че хич не влизат с младостта във тон.

Усмивката, що преди низ години
го правеше проклет и дяволит,
сега на образа му сбръчкан стине
като кърпеж, на мумия пришит.

Ах, Боже мой, какво да предприеме,
като в сърцето сеща луд копнеж,
че влюбил се е, а пък ненавреме,
но временцето няма как да спреш.

Виси над погрознялото му тяло
като Дамоклев меч такъв въпрос:
дали все още някак подобава
да се преструва на наивник прост?

Което на младежа се удава
с нехайство и шегички тъпи бол,
то възрастния пак го изкушава,
но най-добре да пие алкохол,

да се разхожда важен, недостъпен
из хорската суетна пъстра гмеж,
да проклетисва младите безпътни,
които с логика не ще ги спреш,

и те край теб се стрелват като бързей,
като експрес край селски глух кантон,
а ти ако си щеш стрелички хвърляй,
гърди издувай в своя нов балтон.

Заглеждай се в жените дяволити,
въздишай си по дупе и гърди,
докато и Смъртта накрай те срита
най-често там, където най-сърби.

Човешки работи – ще каже всеки,
що-годе поживял на тоя свят,
но леле, как зоват онез пътеки
как изкушаваш, Божа благодат!

За тебе младите май не разбират
и всъщност тук е онзи парадокс –
че който не разбира, се нервира,
а който знае, вече не е прост.


Alessandro Allori (1535-1607), "Сузана и старците"

Plovdiv, oct. 2009  not edited 4 oct. 2016

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година