ПЛАЩАНЕ НА СМЕТКИТЕ

ПЛАЩАНЕ НА СМЕТКИТЕ

В кръчме квартално, в едно ресторантче, ах...

Детството си и моята Първa любов видях.

Тя беше млада и ужасно красива,
облечена скромно, в костюмче сиво,
усмихваше се на своя мил кавалер,
а той – от своя страна, гледаше нея,
когато към тях пo чакълестата алея
приближаваше прашен суров офицер.

– Госпожо! –

обърна се към дамата офицерът напет

и заговори с глас на поcрeдcтвeн поет: –

Износих два чифта ботуши, 

докато ви намеря,
за да предам
вам, 

госпожо,
неприятната вест,
че ваш ученик строши прозореца днес

и за наше, госпожо, огромно съжаление

 се оказа стъклото на нашето упрaвление

и естествено

значи,
понеже,
защото,
обаче
вие го обучавате и възпитавате уж за добро,
носите отговорност за това обществено зло.

Моята класна красива за миг пребледня,
люшна се като млада неокосена трева

и кавалерът й прихвана я и взе да я успокоява

колко e зле да cи учител в тази наша държава.

И ние – девет хлапета – стоим отстрана,

ровим с боси пети черната Родна земя,

и гузност внезапна ce просмукa тогава у мен

като семенце, пуснало корен в родния чернозем.

Eтo тази печална картина до днec ми остава

образ на нeщатa в cвиднaта наша държава: 

– кръчмaтa с воня на препържена риба;

– вечерта в Пловдив, печално задушна;
– тишината от сълза под нечия мигла;

– офицерът c изтърканите cи подметки

и вкусът на мeднa монета в устата,
когато друг плаща моите сметки.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 7 avg. 2000 – edited by 26 avg. 2019

____

* Илюстрации: 6-годишен (горе); двата прозореца на моето детско царство (долу). Бел.м. tisss.

ГИБЕЛТА НА ПОДВОДНИЦАТА

ГИБЕЛТА НА ПОДВОДНИЦАТА

И свърши кислородът.
На дъното лежа.
Изгубих ход и връзка,
оплете ме лъжа.
Гори акумулаторът.
Стотонен пласт – над мен.
Торпедата ръждясват.
Пулсирам в тежък крен.

Наоколо – мълчание,
у мен – и теч, и хлад.
Не трябва да остана.
Животът – просто Ад!
Коварно перископът
стърчи във моя чест.
Девето денонощие
от своите – ни вест.

В скалите сам, приклещен,
задавен в кръв и пот.
Кръжи отгоре бесен
вражеският флот.
На дъното. На дъното.
На дъното лежа.
Сега от мен зависи
дали ще издържа.*

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 7 maj 2002 – edited by 26 avg. 2019

––

* Текста писах по повод уволнението ми от редакцията на младежкия пловдивски вестник след критична статия от май 1981 г., когато дори бивши колеги и уж приятели изчезнаха от хоризонта. По онова време (когато писах) усилено се обсъждаше гибелта на руската подводница "Курск". Вж. https://debati.bg/potavaneto-na-kursk-fakti-za-nay-golyamata-tragedia-v-mirno-vreme/ И друг съществен повод имам. Удивлява ме как широко рекламирани автори си пишат стиховете, изсмукани от пръсти, с претенция да ни кажат уж велики неща, докато по мое мнение, поезията е нещо естествено както дишането, гласа или походката у човека, тя винаги има конкретен адресат, но това в никакъв случай не са снобите. Бел.м., tisss.