вторник, 23 април 2019 г.

ПОРТО ФИНО

Където има преголяма любов, там и смъртта е наблизо.
ПОРТО ФИНО

В моето детство невинно
имахме песничка за Порто Фино,
за пристан, където кораби, поръждавели
от борбата с морските вълни, са спрели
и от зори до здрач
мулатите свирят джаз,
а ромът се пие на екс
и мулатки страстни обещават секс –
с ей такива ми ти цици и черни очи!
И по площади и улици бодро ечи:
О, Порто Фино!
О, Порто Фино!

О, Порто Фино! – И ние крещяхме,
танцувахме като бесни
и възхитени бяхме,
независимо че не знаехме какво е това
и къде се намира,
в кой край на света.

---------

Вероятно очарованието на онези години
е, че не знаем какво си ти, Порто Фино
*?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019 

Plovdiv, edited 24 apr. 2019
____
* Последно пристанище, смърт. Бел.м., tisss.

ЧУЙ СЪРЦЕТО СИ!

ЧУЙ СЪРЦЕТО СИ!

На срещата не ще се появи,
очи в часовника до болка вперил;
говорихте си снощи уж на "ви"
в любовната ви нежна премиера.

И с този дрезгав глас на изкушен,
ала и леко май че ироничен,
дори и роза да ти поднесе,
за теб той пак ще си остане ничий.

Такъв чешит, нехаен уж на вид –
отдалечавайки се по паважа,
дали пък образът му блед, размит
случайно нещо няма да ти каже?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 23 apr. 2019

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...