събота, 4 март 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1202.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1202.)  

  За съвсем кратичко сме тук, в най-добрия случай 90-100 години – колкото да усетим Вселената край нас и у нас. Безпристрастно (нелицеприятно по руски език) погледнат, животът е печал и финалът му си е винаги един и същ, ама пък толкова е романтично да съзнаваш, че хем си грешен, и въпреки това, и все пак ламтиш за още и още, и още, докато шепа гробищна пръст засити очите. – Аноним (1947)

  15 avg. 2014

СПОР С УЧИТЕЛИТЕ ПО ФИЗИКА 

Значи, вие твърдите, че е нежива

водата, която край нас се излива,
че Реката, която е също вода,
че Дъждът, който вали над града,
над селца и градини,
над оазиси сочни, над сухи пустини,
че Дъждът, който и снощи валя,
няма ни тяло, нито крила,
и е само супа от молекули...!
 
Значи ли това, че още не сте чули
как Дъждът по плочници и тротоари
цяла нощ и цял ден с нас разговаря
и от ужасно просмукващата се влага
нещо печално в сърцето поляга?
И Облакът, който от езерото се вдига,
нима трябва да е записал на книга
посланието, че нещата неодушевени
са само наглед безжизнени, мъртви,
само привидно застинали, неми
и че човекът е божествен именно с това,
да проумява недоизречените им,
но чудесно внушени велики слова!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 4 mar. 2023

Илюстрации:
- Как да натрупаш опит, без да си изгазил локвата!
- Мисля си понякога за гледната точка на хлапето.
–––
* От ръкописа за сб. "Порто Фино", самиздат (1994), голяма работа, че сборникът никога няма да види бял свят! Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...